Виктор Суворов
Взимам си думите назад (106)

5

В района на Брест има и укрепен район. Още недовършен. С две позиции. „Първата позиция се строеше покрай източния бряг на река Западен Буг и следваше терена. През юни 1941 година се строяха съоръженията само на първата позиция на укрепения район. В дълбочина издигането на съоръжения още не беше започнало. Вследствие на това, че съоръженията се строяха покрай брега на реката, предна полоса нямаше“ (Сандалов. „Первые дни войны“, с. 45). „Изграждането на дълговременни съоръжения и полевото подсилване на укрепените райони на много участъци ставаше непосредствено на границата, пред очите на германските гранични застави. Бетонните точки и дотовете на първа позиция се виждаха от германските наблюдателни пунктове“ (пак там, с. 12).

Не е необходимо да продължаваме цитата. И не ни трябва кой знае какво въображение, за да си представим какво се е случило в ранното утро на 22 юни 1941 година.

Противникът знае къде точно се строят дълговременните огневи точки (дотовете), знае сектора на обстрел на всяка амбразура. Пред дотовете няма предна полоса: нито бодлива тел, нито минни полета. На всичкото отгоре дотовете са празни. Не е необходимо да си гениален стратег, за да се сетиш, че ако противникът нападне внезапно, ще се прехвърли през реката и ще завземе дотовете още преди съветските войници да се събудят по тревога и успеят да дотичат до тях. Понеже казармите са далече — на места на десетина километра.

Гудериан пише: „Бреговите укрепления покрай река Буг не бяха заети от руски войски“.

На другите направления е като край Брест. „Дотовете пред Граево се оказаха без личен състав и бяха завзети от вражески диверсанти“ (Иринархов. „Западный особый“, с. 183). Важно е и това, че в укрепените райони няма полева поддръжка, т.е. няма обикновена пехота, която да седи в окопите и траншеите между дотовете, пред и зад тях. Дотът е като страшен крокодил. Но ако яхнеш един крокодил, той не може да те ухапе. Дотът има мъртви пространства, които не може да обстрелва от амбразурите. Затова дотовете се строят на групи. Мъртвите пространства на един се покриват от секторите на обстрел на съседните. Ако даден дот е зает от гарнизона си, а съседните са празни или изобщо още не са готови, рискуваме да се окажем в положението на крокодила, яхнат от някой бабанка с брадва в ръка. Ако дотът е сам, сапьорите на врага могат да се приближат от непрострелваното направление и да го взривят или пък да хвърлят димки във вентилационните шахти — сапьорите по принцип са коварна пасмина. Положението може да се спаси от полевата поддръжка, която да отблъсне сапьорите. Но ако един дот без кръгов обстрел (а такива са повечето) не е защитен от огъня на съседните дотове и не е прикрит от поне едно окопано в близост до него отделение, тогава е по-добре гарнизонът му да излезе — поне ще вижда какво става и ще може да стреля във всички посоки. Пример за онагледяване: „Южно от крепостта се отбранява 2-ра рота на лейтенант И. М. Борисов. Тук няма плътна отбранителна линия, дотовете са нарядко и недостроени. След неколкочасов бой те са блокирани от хитлеристите и взривени заедно с гарнизоните им“ (пак там, с. 192).