Виктор Суворов
Взимам си думите назад (213)

5

В разказваното от Жуков виждаме глупост след глупост.

Жуков не може да „възнамерява“ да свали Власов от командването.

Първо, няма за какво да го сваля. Операцията на Власов на река Лама е влязла във всички учебници като образец. Вярно, без името на Власов да се споменава. По това време в Съветския съюз просто няма друг командващ армия на това равнище.

Второ, командващият фронта няма право да свали командващ армия. Другарят Сталин си има своя политика за кадрите. Който му се меси, може да си навлече големи неприятности.

Дори да повярваме на Жуков, че край Москва Власов е командвал само дивизия, която при това се е намирала на десет хиляди километра на изток, от другата страна на земното кълбо, пак не се получава нищо. Наистина интересно: Власов уж командва само дивизия и изведнъж Сталин го назначава за заместник-командващ на Волховския фронт!

Е това го няма даже в империята на Сталин!

Много пъти съм доказвал, че диалозите на Жуков със Сталин са измислени. Ето ви още един пример: Сталин се обадил на Жуков и му казал, че му взима Власов, понеже на Волховския фронт имало пробив.

Не може да му е казал такова нещо. Поради две причини.

Първо, Сталин взима Власов не за да го прати на Волховския фронт. За пролетта на 1942 година Сталин планира операция за пробив към Запорожието и форсиране на Днепър. И в подготовката за тази грандиозна операция подсилва южния фланг. Включително с кадри. Така че праща Власов на Югозападния фронт като заместник-командващ.

Второ, командващият 20-а армия на Западния фронт генерал-лейтенант Власов е подчинен на Жуков само до 7 февруари 1942 година. Нито през януари, нито в началото на февруари 1942 година Сталин не може да говори с Жуков за тежкото положение на Волховския фронт, понеже там още няма никаква катастрофа и не се очаква такава.

Чак след месец, на 8 март 1942 година, Сталин извиква Власов от гара Святово, Ворошиловградска област, където се намира щабът на Югозападния фронт, и го назначава за заместник-командващ на Волховския фронт. Власов получава заповед да спаси 2-ра ударна армия. Положението й обаче е съвсем безнадеждно. Ще ви дам един пример. Началникът на Специалния отдел на НКВД на Волховския фронт старши майор от държавна сигурност Мелников на 6 август 1942 година праща на заместника на народния комисар на вътрешните работи комисаря на държавна сигурност 3-ти ранг Абакумов докладна „За провала на бойната операция за извеждане на войските на 2-ра ударна армия от вражеско обкръжение“. Сред многото примери за създалото се в 2-ра ударна армия положение е и следният: „Зам-нач на политотдела на 46-а дивизия Зубов задържа боеца от 57-а стрелкова бригада Афиногенов, отрязал от трупа на убит червеноармеец парче месо, за да се нахрани. Задържаният Афиногенов умря по време на транспортирането си от изтощение“.

2-ра ударна армия няма снаряди, няма патрони, няма бензин за машините, няма никакъв транспорт — конете отдавна са изядени. Армията изтръсква чувалите от сухари, за да има какво да яде. Хранителните дажби са намалени от 50 грама трохи на ден на десет. След което вече не дават и тези десет грама трохи. 2-ра ударна армия вари ботуши, колани и командирски чанти. И яде труповете на загиналите си другари.

Измислиците на Жуков, че Власов се е предал на германците, отдавна се опровергани документално. Власов е пленен на 12 юли 1942 година в село Туховежи, Ленинградска област. И не точно пленен, а предаден на германците от честните съветски хора, които го намират изтощен и изгубен в гората. Предават го не за чувал картофи или за парче сланина. Предават го по идейни съображения. Също както предават Зоя Космодемянская. Или пък както отървават народоволеца и приятеля на Маркс и Енгелс Лев Николаевич Гартман — пак по идейни съображения.