Виктор Суворов
Взимам си думите назад (117)

7

След войната съвсем естествено възникват въпроси за мотивите на поведението на Сталин в навечерието на германското нападение. И Жуков дава изчерпателен отговор. На 13 август 1966 година в редакцията на списание „Военно-исторический журнал“ геният заявява отговорно: „Разбира се, главното, което му тежеше, на него и на всичките му мероприятия, които се отразяваха и на нас — това, разбира се, беше страхът от Германия. Той се страхуваше от германските въоръжени сили“ („Огонёк“, 1989, №25, с. 7). Жуков вдъхновено обяснява колко страхлив бил Сталин и пред пълни зали, и в тесен кръг. Разказите му, че Сталин го било страх от Хитлер, са донесени до благодарните потомци и от Константин Симонов, и от генерал-лейтенант Павленко, и от академик Анфилов, и от Миркина — една от многобройните автори на мемоарите на великия стратег. Щом попитат Жуков за причините за поведението на Сталин, стратегическият гений казва горчивата истина: „Сталин се страхуваше от войната, а страхът е лош съветник“.

Не бива обаче да си мислим, че приказките на комунистическата пропаганда за страхливия Сталин са измислени от Жуков. Така е мислел Гьобелс. Ето какво пише в дневника си на 14 септември 1940 година: „Сталин е много уплашен от Вермахта“. След смъртта на Сталин марксистите подемат много от измислиците на хитлеристката пропаганда. Сигурен съм, че самият Жуков не е чел Гьобелс. Но в написването на мемоарите на Жуков участва целият идеологически апарат на Съветския съюз под ръководството на главния идеолог на комунизма Суслов, така че е имало кой да му подхвърли тази теза. И Жуков я приема. Още повече че на фона на Сталиновата „страхливост“ още по-ярко се очертава неговият собствен героизъм.

Разликата между Жуков и Гьобелс е в това, че Гьобелс много бързо променя гледната си точка. Достатъчно е да прегледаме дневниците му. А Жуков не сменя плочата. И продължава да повтаря: Сталин беше страхливец, а аз съм не само гений, но и храбрец. Сталин го беше страх, а мен — не. Сталин е виновен — какво искате от мен?

Жуков доказва невинността си съвсем лесно. Заявява, че от януари 1941 година до 22 юни просто не успял да вникне в обстановката („Красная Звезда“, 30 ноември 1996). Между другото обича да изпъстря разказите си, че половин година не му стигнала да разбере ситуацията и да вземе правилни решения, с дрънканици, че само един поглед върху картата му бил достатъчен да си изясни и най-обърканата обстановка.

Някой си Василий Соколов, самопровъзгласил се за писател, се среща с Жуков през септември 1972 година и задава на великия пълководец много въпроси. Например такива: „Как все пак успяхте безпогрешно и, ще го кажа откровено, гениално да решите идеята?“ („Наш современник“, 1993, №5, с. 12).

Гениалният не крие тайните на майсторлъка си, щедро споделя опита си и с много примери показва на писателя как е успявал да „решава идеите“.

Но на писателя не му стига и не мирясва: „Споделете с нас, Георгий Константинович, впечатленията си как тогава узряваха мислите ви, идеите ви, плановете, играеше ли в това роля интуицията или, по-просто казано, предвиждането на пълководеца?“

И великият отговаря: „Предвиждането, основано на научен анализ на обстановката, беше важен, ако не и решаващ момент… Един дявол знае късмет ли имах през войната, или бях просто роден за военна дейност, във всеки случай и този път ми провървя и се справих с неимоверно тежък товар“ (пак там).

Ей така на — хваща товара и се справя с него.

Със задна дата якият като гранит Георгий Константинович си спомня как преди войната бил заявявал: „Укрепените райони се строят прекалено близо до границата и имат изключително неизгодна оперативна конфигурация, особено в района на Белостокския клин. Това позволява на противника да удари от района на Брест и Сувалки в тила на цялата ни белостокска групировка. Освен това, поради малката си дълбочина, УР-овете не могат да се удържат дълго, тъй като изцяло се изложени на артилерийски обстрел“ („Воспоминания и размышления“. М., АЛН, 1969, с. 194).

Невероятна прозорливост. Да не кажем нещо повече.

И така, ако се вярва на Жуков, Сталин се е страхувал от войната, а той, гениалният Жуков, ясно виждал по какъв начин германците ще осъществят разгрома на Западния фронт. Ако това е вярно, Жуков е трябвало да се възползва от страха на Сталин. Трябвало е да му обясни популярно. Другарю Сталин, Белостокският клин е мишеловка. Хайде да изтеглим 10-а армия от тази мишеловка! 3-та и 4-та армия също нямат работа на границата. А пък 13-а е най-добре да я сформираме оттатък Волга, а не близо до границата. И ще я пратим на фронта чак когато стане готова. Защо ни е в Белорусия неокомплектована?

Жуков обаче, макар да разбира, че Белостокският клин е капан за съветските войски, не иска от Сталин да ги изведе, за да не попаднат под възможен удар. Съвсем напротив. Преди войната Жуков настоява в Белостокския клин да се пращат все повече и повече войски. 13-и механизиран корпус на 10-а армия е създаден по искане на Жуков въпреки съмненията на Сталин. Жуков сам пише за това. Същото се отнася за 14-и механизиран корпус на 4-та армия, 11-и на 3-та, 17-и и 20-и, които също неизвестно защо се намират на територията на клина.

Сталин не само е против разполагането на механизираните корпуси в Белостокския клин, той изобщо се съмнява в целесъобразността на формирането им. Армейски генерал Павлов категорично възразява срещу създаването на механизираните корпуси. Той разбира, че в една отбранителна война тези чудовищни струпвания на хора, танкове, оръдия, влекачи и камиони ще доведат до гибел и разгром. Но Жуков настоява — и ги сформират.

Резултатът е известен.

Видяхме как протича разгромът на 22-ра танкова дивизия на 14-и механизиран корпус в Брест през първите часове на войната. Може да се обвини командващият Западния фронт армейски генерал Павлов — че не е разположил дивизията, където трябва.

Но за дислокацията на дивизиите отговаря Генералният щаб. И неговият началник. 22-ра танкова дивизия е създадена по настояване на Жуков. И не само тя. От десетте танкови дивизии на Западния фронт осем са създадени по искане на Жуков. И по негова заповед са разположени там, където ги разгромяват през първите дни на войната. Заедно с много други авиационни, стрелкови, кавалерийски и така нататък дивизии и корпуси.

Картината е стандартна. Да вземем например 4-та танкова дивизия на 6-и механизиран корпус на Западния фронт. Нейните щабове, складове, казарми и паркове са до границата. На 22 юни 1941 година събитията се развиват по същия сценарий, както и по цялата граница. „Танковите паркове горят. Обзети от безсилно отчаяние и останали без основното си оръжие, танкистите заедно с пехотата и граничарите започват да отстъпват. По пътищата е истинско стълпотворение. Германските летци безжалостно и безнаказано бомбардират и разстрелват наред в бръснещ полет“ („Красная Звезда“, 19 март 1999).

Става дума за една от най-силните дивизии на Червената армия, в чийто състав има 357 танка, от които 176 съвсем нови КВ и Т-34.

* * *

Жуков си спомня някакви си неназовани от него тъпаци, които били строили укрепените райони не там, където трябвало. Но забравя да ни съобщи, че главната причина противникът бързо да превземе укрепените райони е друга. И тя е, че укрепените райони, макар и недостроени, не са били заети от войски. Дотовете не са прикрити с телени заграждения и минни полета, в тях не е имало нито гарнизони, нито боеприпаси, нито продоволствие, нито вода. И всичко това — в изпълнение на заповедта на Жуков от 2 май 1941 година.