Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Но няма крепост, която да не падне пред болшевиките.

Няма страшно, че Жуков е умрял. Няма страшно, че мемоарите му са излезли, докато още е бил жив, и че ги чете цялата страна. Няма страшно, че вече са преведени на много езици и са издадени по цял свят. Решават да ги подновят в съответствие с изискванията на момента. Жуков е разбирал ролята на Централния комитет, нали? Щом е така, не може да не е изложил възгледите си писмено. Просто не е можел да не ги изложи! Обаче тъпите цензори са изрязали гениалните му съображения от ръкописа. Дайте все пак да видим какво има в архивите на Жуков, да възстановим първоначалния текст и да пуснем второ издание!

И го правят. Обръщат се към дъщерята на най-великия пълководец Мария Георгиевна: а бе няма ли нещо за ролята на Централния комитет?

Мария Георгиевна почва да търси и (о, чудо!) намира точно това, което е нужно. И от този момент всъщност започва безкрайният процес на вълшебното самоусъвършенстване на „Спомени и размисли“. Мемоарите на Жуков бързо-бързо се пренаписват и се обявява на всеослушание, че първото издание не е вярно. И че сега най-после справедливостта е възтържествувала, намерено е всичко, окастрено от цензурата, и е включено в текста. Така се ражда второто издание.

Хайде сега да погледнем „истинските възгледи на великия руски пълководец“, които дъщеря му е успяла да запази за потомците. И да видим низостта на главния идеолог на Съветския съюз Михаил Суслов и на другите апаратчици от ЦК, които най-безотговорно са съкращавали мемоарите и са изхвърляли всичко най-ценно…

В първото издание на книгата на Жуков четем: „В края на 20-те години излезе сериозният труд на Б. М. Шапошников «Мозъкът на армията», в който беше анализирано голямо количество исторически материал, всестранно беше обрисувана ролята на Генералния щаб и бяха разработени някои важни положения на военната стратегия“ („Воспоминия и размышления“. М, АПН, 1969, с. 100).

Можем ли да възразим нещо? Не можем. В края на 60-те тази фраза звучи безукорно. В първото издание живият Жуков е напълно съгласен с Шапошников и не му възразява. Мъртвият Жуков обаче решава другояче. Мъртвият Жуков решава да опровергае и Шапошников, и самия себе си. Във второто издание на мемоарите на Жуков фразата за книгата на Шапошников се развива до: „Доста време мина, но и тогава, както и сега, аз смятам, че заглавието на книгата «Мозъкът на армията» не отразява точно положението в Червената армия. «Мозъкът» на Червената армия още от първите дни на съществуването й е ЦК на ВКП(б)“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 110).

Тези думи на Жуков са обида и за Генералния щаб, и за цялата Червена армия. Защото излиза, че армията е тъпа.

Това изявление се повтаря във всички следващи издания. Значи е било най-важното, изрязаното от първото издание по нареждане на злодея Суслов. Значи това били „най-истинските възгледи на великия руски пълководец“, запазени за бъдните поколения от преданата дъщеря Мария Георгиевна.

Какво излиза? Излиза, че главният идеолог на Централния комитет на Комунистическата партия М. А. Суслов и подчинените му конюнктурни драскачи от същия този Централен комитет през 1969 година не разбират ролята на ЦК на КПСС. Нещо повече, те я отричат и свирепо окастрят ръкописа. Жуков обаче разбира всичко! И го пише в ръкописа си. Но по заповед на свирепия злодей Суслов тази проникновена правда, тези прости, но мъдри думи са безмилостно изрязани от мемоарите на Жуков. След шест години обаче, през 1975-а, същият този Суслов осъзнава ролята на ЦК и разрешава на храбрата дъщеря на Жуков да добави истината в книгата, да я приведе в съответствие с „първоначалния ръкопис“ и „истинските възгледи“.

А неуморната Мария Георгиевна продължава търсенията си. И ето че намира по-звучна, по-впечатляваща и по-убедителна фраза за ролята на Централния комитет. Оказва се, че за да опази голямата правда за войната, Жуков си е взел за съюзник не по-малко изтъкнатия пълководец, също маршал на Съветския съюз и също четири пъти Герой на Съветския съюз, генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. В смисъл — не само аз мисля така, другарят Брежнев е на същото мнение. Този път намерената фраза на Жуков звучи така: „Именно Централният комитет — отбелязваше Л. И. Брежнев — беше щабът, откъдето се осъществяваше висшето политическо и стратегическо ръководство на военните действия“ („ВИЖ“, 1978, №4, с. 24).

Докато Жуков е бил жив, цензурата очевидно е орязала тази фраза. После обаче великата жуковска истина за войната все пак побеждава и успява да намери пътя си към масите…

И не щеш ли — след четири години Брежнев вече не е на мода. И храбрата дъщеря на великия гений веднага губи тези красиви думи, които съвсем доскоро са били толкова правилни, толкова актуални.

Защото сега трябва друго. Конюнктурата е друга. Необходима е по-истинска истина за войната.