Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Не само Светлишин обсъжда с Жуков плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година. След Светлишин за срещата си с единствения спасител си спомня и академик Анфилов: „В началото на 1965 година — тогава бях полковник, старши преподавател в катедрата по история на войните и военното изкуство към Военната академия на Генералния щаб — се срещнах с Г. К. Жуков“ („Красная Звезда“, 26 март 1996). През 1995–1996 Анфилов разказва в много вестници и списания, че е открил плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година не в началото на 60-те, а много преди Светлишин — още през 1958 година. И значи на една среща с Жуков през 1965 година Анфилов му задава въпрос за този документ. На което Жуков бил отговорил: „Ние не подписахме този проект, решихме първо да докладваме на Сталин. Но когато чу за изпреварващ удар по германските войски, той направо се вбеси. «Да не сте се побъркали? — ядосано викна Сталин. — Искате да провокирате германците?» Позовахме се на обстановката край границите на СССР и на идеите в изказването му от 5 май… «Но аз го казах, за да окуража присъстващите, за да си мислят за победа, а не за непобедимостта на германската армия, дето я възхваляват вестниците из цял свят» — изсумтя Сталин“ („Куранты“ 1995, 15–16 април).

„Красная Звезда“, „Военно-исторический журнал“ и много други вестници и списания многократно повтарят думите на Сталин. „Казах го, за да окуража присъстващите…“ И наглед всичко си идва на мястото: Жуков предлага план, а ядосаният Сталин го отхвърля. Може ли да има място за спор?

Може.

Елементарната честност изисква от всички, които повтарят тези дрънканици, да кажат на читателите, че това не са думи на Сталин. Това са думи на Анфилов, на когото Жуков бил казал, че така бил казал Сталин.

Преди да повтарят измислиците на Анфилов, редакторите и издателите е трябвало да зададат на този мъдър академик въпроса, който вече зададохме по-горе: а защо мълча 37 години, от 1958 до 1995-а? Цял куп книги си написал за началото на войната и за това колко е велик Жуков, но не споменаваш този разговор. Добре де, през 1965 година може да не е можело да се говори за тези неща. Но в края на 80-те, когато бушуваше така наречената „гласност“, можеше да се говори всичко. Защо не го разказа тогава? А после Съветският съюз рухна и през първите месеци след това можеше да се разправя абсолютно всичко. Но Анфилов се сеща чак когато Карпов публикува плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година и чак след като обикновените хора имаха възможността да прочетат „Ледоразбивачът“ и сами да преценят важността на този документ. Тоест чак тогава си спомня, че знае за този план много отдавна, че е говорил за него с Жуков и че Жуков му бил разказал колко се ядосал Сталин.

И по-важен въпрос: защо след срещата си с Жуков през 1965-а военният историк Анфилов никъде и по никакъв начин не е фиксирал обяснението на великия пълководец? Ако тогава не е смятал тази тема за важна, откъде накъде ще се представя за пазител на изключително важни исторически сведения след цели 30 години? А пък ако е смятал обяснението на Жуков за важно, е трябвало да го запише и да го даде в хранилищата на Военноисторическия отдел на Генералния щаб.

И още нещо. Анфилов е трябвало да каже на Жуков: така и така, аз, военният историк, се натъкнах на плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година, възможно е и някой друг да го намери, така че, Георгий Константинович, защо не разкажете за тези неща в мемоарите си? Та да не би впоследствие някой мошеник, някой огняр на ледоразбивач да почне да извращава славната ни история.

Неразбираемо е и поведението на самия Жуков. Приемаме, че през 1965 година при него идва Светлишин и му казва за намерения план. След него, същата година, идва Анфилов и говори за същия план. А Жуков тъкмо е седнал да пише мемоарите си. Като гражданин и патриот Жуков би трябвало да реагира на тези разговори. Трябвало е да изясни нещата, та потомците да не могат да тълкуват превратно героичната история на Съветския съюз. Дори без да се позовава на споменатия документ, Жуков би могъл да каже нещо достатъчно определено: имахме и други варианти, и други замисли, но Сталин ги отхвърли. И готово. Само едно изречение.

Но Жуков не го прави.

От това може да се направят само два извода.

Първият — че Жуков не го е било грижа за честта на родината и армията. Все пак вижда, че е намерен документ, който може да се изтълкува в изключително неизгодна за Съветския съюз светлина. Но не прави абсолютно нищо, за да пресече възможностите бъдещите противници на комунизма да използват този въпиещ компромат като разобличителен материал и доказателство за агресивната същност на комунизма изобщо и на сталинската диктатура в частност.

Вторият извод. Нито Анфилов, нито Светлишин, нито никой по това време не е имал достъп до този план и никой не е разпитвал великия стратег на тази тема. Жуков е бил убеден в непоклатимостта на комунизма и затова не се е тревожел, че свидетелствата за престъпния режим някога ще излязат на бял свят. Ето защо не прави нищо, за да обезвреди тази бомба със закъснител, която може да взриви героичната история на Страната на съветите.

Откривателите не са Светлишин и Анфилов в края на 50-те и в началото на 60-те години, а Волкогонов и Карпов в края на 80-те. Един от тях споменава документа, а вторият го публикува почти изцяло, без да разбира, че това не е потвърждение на гениалността на Жуков, а обвинение към режима. И когато се усещат, вече е късно.

Точно затова се предприемат изключително неубедителните опити да се заяви, че документът наистина е съществувал, обаче не бил приет и не влязъл в действие.

Точно затова са необходими изказванията на лъжесвидетелите — а бе Жуков ми каза… Е, тогава не го записах, обаче много добре си спомням…