Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Хайде сега да си представим армейски генерал Георгий Константинович Жуков на 13 януари 1941 година, току-що назначен за началник на Генералния щаб. Ето го — влиза в кабинета си, запознава се с работата си, запознава се с подчинените си — и изведнъж разбира, че в структурата на Генералния щаб изобщо няма разузнавателни структури, разбира, че Генералният щаб на Работническо-селската Червена армия е сляп и глух. И какво прави гениалният стратег, за да ликвидира този ужасен пропуск?

Ако не е направил нищо, трябва да квалифицираме поведението му като престъпна небрежност. За което се полага разстрел. Но след като не са го разстреляли, поне потомците трябва да знаят истината за него: преди войната Жуков половин година е началник на Генералния щаб, знае, че Генералният щаб е сляп и глух и следователно неспособен да ръководи действията на Червената армия, но не прави нищо, за да промени това положение.

А можел ли е да направи нещо?

Можел е. Първо — трябвало е да докладва на Сталин: Генералният щаб е недееспособен. Трябвало е да заяви: или ме освободете от тази идиотска длъжност, не мога да отговарям за чужди идиотщини, или оправете структурата на Генералния щаб, т.е. дайте разузнавателните органи в мои ръце, защото без собствено разузнаване съм сляп и глух и не мога да подготвя Червената армия срещу евентуално вражеско нашествие.

Направил ли го е Жуков? Писал ли е докладни до Сталин да промени структурата на Генералния щаб? Отговорете, защитници на Жуков.

Има и по-мек вариант. Ако Сталин е бил подчинил Разузнавателното управление на генерал-лейтенант Голиков лично на себе си, Жуков, без да вдига пара, бързо е трябвало да си създаде свое собствено разузнаване. Това не е чак толкова трудно, колкото може би изглежда. Жуков има на разположение пет военни окръга и три флота, разгърнати срещу Германия и съюзниците й. Щабовете на военните окръзи и флотове разполагат с разузнавателни отдели, включително агентурно разузнаване. Разузнаването на западните военни окръзи и флотове — това са осем независими една от друга агентурни мрежи. Не говоря за другите видове разузнаване — войсково, авиационно, корабно, радио– и т.н. Жуков е трябвало да заповяда на началник-щабовете на окръзите и флотовете да предават важните сведения за противника лично на него. Трябвало е да събере групичка аналитици за обработка на информацията, постъпваща от флотовете и военните окръзи. И това е щяло да бъде достатъчно, та ръководеният от Жуков Генерален щаб да прогледне и да почне да чува.

Можело е да се мине и без аналитици на непосредствено подчинение на Жуков — разузнаването в крайграничните военни окръзи не само е събирало информация за противника, но и я е обработвало. И е правело точни изводи. Един пример: „Сведенията за разгръщането пред границата на настъпателни групировки на Вермахта започват да постъпват в щаба на Западния военен окръг още от началото на 1941 година. На 4 юни началникът на Разузнавателния отдел на щаба на окръга полковник Блохин праща на генерал Павлов спецсъобщението «За подготовката на Германия за война срещу СССР»“ („Красная Звезда“, 24 юли 2001). Нека за миг да допуснем, че началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб не се е подчинявал на началника на Генералния щаб, че бедният Жуков не знае нищичко — трябвало е да се обърне към командващите крайграничните окръзи, към началник-щабовете им, към началниците на разузнавателните отдели на тези щабове: какво прави противникът? Защото всички те, до един, са му подчинени. Как става така, че всички по места знаят за подготовката на нападението, а той, геният на военното изкуство, си седи в Москва и не знае нищо?

Ами става така:

— или Жуков изобщо не се интересува от сведенията за противника — а те са предостатъчно;

— или не може да си направи изводите от съвсем очевидни факти.

При това възможностите на Жуков изобщо не са ограничени само с разузнаването на крайграничните военни окръзи. Вътрешните военни окръзи — Архангелският, Московският, Орловският, Севернокавказкият, Приволжкият и така нататък — също имат разузнавателни структури, включително агентурни мрежи на територията на противника. Трябвало е да им даде същата заповед: всичко да ми се докладва!

Освен това Жуков си има пръв приятел в Народния комисариат на държавна сигурност — Иван Серов. Иван Серов е първи заместник на народния комисар на държавна сигурност. Комисариатът си има своя собствена свръхмощна агентурна мрежа от двете страни на съветската граница и във всички световни пристанища и столици. Да беше казал на Серов: помагай, Ваня! Кретенът Сталин ми взе разузнаването. Няма нужда да ми издаваш важните тайни, обаче поне ми намекни накъде върви работата! Ще вземе да ни нападне Хитлер и ще ни обесят, Ваня! Кажи нещо де!

Но Жуков не прави и това.

След като не е направил и това, поне след войната, със задна дата, би трябвало да каже: Генералният щаб беше сляп и глух, обаче аз се борех! Предлагах варианти на тъпия Сталин, съветвах го, обаче той изобщо не ме послуша и не създаде разузнавателни структури към Генералния щаб.

Невероятно, но в мемоарите на Жуков няма такива оправдания.

Ако един капитан на подводница няма перископ, трябва да си поиска. Ако не му дават, трябва да се откаже от командването на подводницата — тя не става за нищо. А ако не си е намерил перископ и не се е отказал от командването, поне трябва да се оправдае след загубата на битката: търсих перископ, обаче нямаше.

Поведението на Жуков е поведение на фатмак, който изобщо не може да мисли. Жуков дори не смята за нужно след войната да се оправдава за бездействието си. Нямало разузнаване на подчинение на началника на Генералния щаб — ами хубаво. Няма, значи няма.