Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

2

Да се обърнем към германските документи, към които нито Жуков, нито бранителите му не искат да се обърнат.

На Хитлер очевидно не му стигат силите да нанася удари и на юг, и на изток, и на север. Той няма сили едновременно да превземе и Крим, и Донбас, и Северен Кавказ, и Москва, и Киев, и Харков, и Ленинград. Затова на 6 септември 1941 година Хитлер подписва Директива №35. Точка 3 нарежда Ленинград да бъде обкръжен. Не да бъде щурмуван, а само да бъде отрязан от страната. Но и тази задача се струва на Хитлер прекалено трудна, а решението й — проблематично. Затова Хитлер поставя задачата предпазливо: войските „да се стремят към пълното обкръжаване на Ленинград или поне от изток“. В директивата няма дори намек за евентуален щурм срещу Ленинград. Напротив, тя абсолютно отхвърля такава възможност, доколкото препоръчва значителна част от подвижните войски и съединения на 1-ви въздушен флот да се прехвърлят от Ленинград в групата армии „Център“, тоест на московското направление.

Всеки, който пожелае, може да намери Директива №35 във всеки германски справочник за войната. Директивата е преведена на руски и е публикувана многократно, например в сборника на В. И. Дашичев „Банкротство стратегии германского фашизма. Исторические очерки. Документы и материалы“ (Том 2, М., Наука, 1973, с. 241–243):

За стратегическо настъпление към Москва от североизток на Хитлер са му необходими подвижни съединения: танкови и моторизирани дивизии. В групата армии „Север“, която настъпва срещу Ленинград, всички подвижни съединения са обединени в 4-та танкова група. Жуков още е в района на Елня, Сталин още не го е извикал в Москва, а Хитлер вече е дал заповед 4-та танкова група да се прехвърли от ленинградското направление на московското, в района на Рославъл. Жуков още говори със Сталин в Кремъл и Сталин му възлага задачата, а германската 4-та танкова група вече е завършила бойните си действия край Ленинград, колоните й — танкови и моторизирани дивизии — вече тръгват на юг. След заминаването на 4-та танкова група край Ленинград остава само германската пехота, подсилена с артилерия с голяма и специална мощност. В състава на германските войски край Ленинград обаче не остава НИТО ЕДИН ТАНК. Освен това от ленинградското към московското направление е прегрупирана и голяма част от авиацията.

Нито Хитлер, нито генералите му не са давали заповеди за щурмуване на Ленинград. Затова разказите на Жуков, че Ленинград се бранел храбро и не се предавал на врага въпреки яростта и мощта на атаките му, трябва да се смятат за голямо преувеличение. Има боеве от местно значение. Но щурм няма.

Хитлер няма никаква причина да изпада в бяс заради несполучливите опити да се превземе Ленинград с пристъп. Защото такива опити няма. Фон Лееб също не се е опитвал „на всяка цена“ да изпълни заповедите на Хитлер, защото такива заповеди Хитлер не е давал.

Жуков преувеличава, като разказва как като отбранявал Ленинград, бил сковавал силите на германската армия и с това не давал възможност на Хитлер да ги прехвърли на московското направление. Хитлер вече е прехвърлил всичко, което е можел, от ленинградското на московското направление. И дори Ленинград да се е предадял, Хитлер пак е нямало какво да прехвърли оттам към Москва. Защото вече е прехвърлил всичко — или се е готвил да го прехвърли. От това следва само едно: отбраната на Ленинград през периода, когато Жуков е там, не само че не отвлича никакви подвижни германски съединения, но не отвлича дори един германски танк.

Дъщерите на Жуков написаха книга за необикновените приключения и невероятните способности на татко си. И не само ни разказаха много неща, но поканиха и изтъкнати историци — възхвалете татко! И те почнаха да го възхваляват. Но и те се издънваха от време на време. Докторът на историческите науки капитан I ранг А. В. Басов например казва: „На 5 септември Хитлер заявява, че целта му край Ленинград е постигната и че «от днес районът на Ленинград ще е второстепенен театър на военните действия». На следващия ден той подписва Директива №35, в която поставя задачата да се обкръжат съветските войски в района на Ленинград с цел не по-късно от 15 септември подвижните съединения и 1-ви въздушен флот да се освободят за групата армии «Център»“ (Эра и Элла Жукови. „Маршал Победы. Воспожинания и размышления“. М., Воениздат, 1996, с. 245).

Дори да повярваме на разказите на Жуков, че е пристигнал в Ленинград на 9 или 10 септември, все пак не можем да го наречем спасител. Хитлер вече се е отказал от идеята да превземе Ленинград с пристъп. Не назрява никакъв генерален щурм. И Жуков не отблъсква яростни атаки. Хитлер пък не беснее от яд.