Виктор Суворов
Взимам си думите назад (129)

6

Интересно как самият Жуков оценява този документ и кого обвинява.

„Трябва да посоча още една грешка, допусната от Главното командване и Генералния щаб, за която вече отчасти говорих. Става дума за контранастъплението съгласно Директива №3 от 22.6.41 година. Ставката на Главното командване постави задачата за контранастъпление, без да знае реалната обстановка, създала се към края на 22 юни. Не знаеше обстановката и командването на фронтовете. В решението си Главното командване изхождаше не от анализа на реалната обстановка и обоснованите пресмятания, а от интуицията и стремежа си към активност без оглед на възможностите на войските, което в никакъв случай не бива да се прави в отговорни моменти на въоръжената борба“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 264).

Отново и отново ме смайва колко хладнокръвно Жуков си измива ръцете: те и само те, Ставката на Главното командване и Генералният щаб, допускаха непростими грешки. Самият началник на Генералния щаб обаче, който е подписал директивата, няма нищо общо с това. Че и си позволява да поучава: не бива така, скъпи другари! Не бива. В отговорни моменти на въоръжената борба се действа иначе!

А между другото не може да се обвинява „Ставката на Главното командване“ за решения, взети на 22 юни, понеже Ставката е създадена на 23 юни. Самият Жуков също ни го казва.

Жуков изкарва за главен автор на Директива №3 Сталин. Сталин, уж без да пита великия пълководец, бил решил всичко сам и заповядал да подпишат Жуков… Въпреки че самият Жуков ни разказва, че на 22 юни Сталин бил объркан и потиснат. Един объркан и потиснат човек, който не знае какво да прави, какво да предприеме, едва ли може да бъде чак толкова настойчив.

Но важното дори не е това.

Жуков ни разправя за някакво си контранастъпление въпреки че в Директива №3 няма такъв термин. И че изобщо не става дума за никакво контранастъпление. Дори официалната „История Великой отечественной войны Советского Союза. 1941-1945“ е принудена да признае, че войските са хвърлени не в контранастъпление, а в настъпление, което после се превръща в несполучливи контраудари. С други думи: замисълът е един, а резултатът — друг. А Жуков ни казва, че още от самото начало се замисляло контранастъпление.

Голяма ли е разликата?

Голяма е.

„Контранастъплението е преход от отбрана в решително настъпление с цел окончателния разгром на настъпващия противник, отслабен в предишните боеве и изгубил способността си да развие успешно настъпление. Контранастъплението, за разлика от обикновеното настъпление, се подготвя в хода на отбранителните боеве и сражения, когато отбраняващият се в максимална степен е изтощил и обезкървил настъпващия враг“ („Краткий словарь оперативно-тактических и общевоенных слов (терминов)“. М., Воениздат, 1958, с. 142).

Официалният вариант на историята, както видяхме по-горе, говори не за контранастъпление, а за настъпление. И само от книгата на Жуков можем да научим, че на войските е поставена задачата именно за контранастъпление. Смисълът на лъжите на Жуков е следният. Терминът „контранастъпление“ предполага ответни действия. Но такива няма. Командването на Червената армия хвърля Северозападния, Западния и Югозападния фронт в настъпление на територията на противника, като се опитва да действа според довоенните си настъпателни планове. (Понеже няма други.) И двата агресора, и червеният, и кафявият, настъпват едновременно. Но Хитлер има предимство — той е ударил пръв. И още: съветското настъпление се е подготвяло за 6 юли 1941 година, а заповядват да започне на 23 юни. В последния момент преди всяко грандиозно действие обаче има един момент на пълна неготовност. Час преди срещата всички хокеисти са в съблекалнята без гащи. Ден преди сватбата цари абсолютна суматоха — това не било готово, онова също, да не говорим за роклята на булката. Две седмици преди внезапния удар срещу противника милионните маси войски са във вагоните, по пътищата или в горите покрай границата, милиони тонове боеприпаси, гориво и резервни части също са на път, мирновременните средства за комуникация вече не действат, а военновременните още не действат, щабовете вече са изнесени от местата на постоянната си дислокация, но още не са се установили на военновременните командни пунктове, машините се преглеждат за последно, танковите двигатели са свалени, всичко се чисти и смазва…

Хитлер изненадва Червената армия също както се изненадва убиец, точно преди да тръгне да извърши престъплението. Когато заглушителят, затворът, магазинът и патроните са подредени на масата, а в дулото има само шомпол с намаслено парцалче.