Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

Да си помислим и следното: всъщност откъде накъде командващият Балтийския флот адмирал Трибуц е длъжен да изпълнява заповедите на Жуков? През блокадата Балтийският флот, затворен в Кронщат и Ленинград, минава на оперативно подчинение на Ленинградския фронт. Какво ще рече това? Това ще рече, че по въпросите на водене на бойни действия командващият флота временно се подчинява на командващия Ленинградския фронт. Какви бойни действия може да води един флот, на който му е отнета свободата за маневриране? Какво му остава? Правилно. Остава му да води огън от място с корабната, бреговата и зенитната артилерия. Командващият Ленинградския фронт например заповядва: по квадрат 13–41 — огън! И матросите изпълняват. И толкова. С това пълномощията на командващия Ленинградския фронт се изчерпват. Той не може да заповяда на Балтийския флот нищо друго.

По всички останали въпроси Балтийският флот не е подчинен на командващия Ленинградския фронт. По останалите въпроси си остава обичайната система на подчинение: командващ флота е адмирал Трибуц, над него е народният комисар на ВМФ адмирал Кузнецов, а пък над него — върховният главнокомандващ. Жуков го няма в тази верига. И не е негова работа да решава да се минират ли корабите, или да се разминират, да се взривяват ли веднага, или да се поизчака.

А най-смешното е следното. Според първата версия Жуков пристига в Ленинград на 9 септември, според втората — на 10 септември. И веднага нахлува на съвещанието и заповядва корабите да се разминират. Но дори вечерта на 11 септември армейски генерал Жуков официално все още е на длъжност командващ Резервния фронт. Именно командващ Резервния фронт е наречен в заповедта на Сталин, подписана на 11 септември вечерта. А Резервният фронт води бойни действия на Смоленското направление.

Да си представим ситуацията на 9 или 10 септември. Генералът, който официално командва Резервния фронт и няма никакво отношение нито към Ленинград, нито към Балтийския флот, дава устна заповед на командващия флота да разминира корабите си. Командващият флота Трибуц е лично отговорен корабите да не попаднат в ръцете на противника. А командващият Резервния фронт Жуков в случая не е отговорен за нищо. Та дали командващият Балтийския флот ще тръгне безпрекословно да изпълнява заповед на човек, на когото изобщо не е подчинен?

Да не говорим, че преди да реши да отмени заповедта, Жуков е трябвало да се поинтересува кой все пак е взел решението корабите да се минират. Чия заповед отменя.

Това решение просто не е можело да бъде взето самостоятелно от командващия Балтийския флот. Че кой след 1937 година би се осмелил самоволно да залага взрив в трюмовете и погребите на линейния кораб „Марат“? Че и на четирийсет подводници? Последицата от такава самодейност е само една — разстрел.

Народният комисар на ВМФ също не би се осмелил да вземе такова решение. И на него му се живее все пак, нали? И, както вече се знае, той не се е осмелил да издаде такава заповед. Остава ни да предположим, че единствено Сталин е можел да заповяда корабите да се минират. Което предположение се потвърждава и от документите, и от спомените на флотоводците — а нямаме основания да не им вярваме поне в този случай.

Адмирал Николай Герасимович Кузнецов свидетелства: заповедта е дадена от Сталин. „След като пак ме попита дали съм разбрал, Сталин подчерта, че в случай на неизпълнение на тази заповед виновните ще бъдат наказани строго“ (Кузнецов. „На флотах боевая тревога“. М., Воениздат, 1971, с. 78).

Можем да сме сигурни, че ако корабите са били попаднали в ръцете на противника, виновниците за това е нямало да се отърват със строго мъмрене. Другарят Стачни си е имал свои разбирания за строгост.

След като дава устна заповед, Сталин нарежда на Кузнецов да я изложи писмено и да я подпише. Кузнецов обаче отказва да сложи подписа си: „За да се възложи толкова отговорна задача, се изисква особен авторитет, указанията на народния комисар на ВМФ не са достатъчни“ (пак там).

Тогава Сталин нарежда да се подпишат двама: народният комисар на ВМФ адмирал Кузнецов и началникът на Генералния щаб на РККА маршал на Съветския съюз Шапошников. Шапошников и Кузнецов съставят директивата, подписват я, но отиват заедно при Сталин и настояват той да я утвърди с подписа си.

По времето, когато пише мемоарите си, Кузнецов с нищо не може да потвърди думите си. Защото няма право да цитира съвършено секретни документи. Двайсет години след излизането на книгата му обаче Съветският съюз се разпадна и част от документите беше разсекретена. Включително споменатата директива. Оказа се, че Кузнецов е съвсем прав. А Жуков, меко казано, не е прав.

Точка 4 от директивата гласи: „Унищожаването се провежда по строго последователен план от момента на подаването на сигнал от Главното командване“. Това означава, че Жуков изобщо няма защо да обвинява командването на Балтийския флот в страхливост и паникьорство. Минирането на корабите е направено не по местна инициатива, а по заповед от Москва. И взривяването им е можело да стане само по заповед на висшето ръководство на държавата и на Въоръжените сили.

И ето ви следната ситуация: висшите адмирали на Балтийския флот са се събрали в Смолни и обсъждат как да изпълнят директивата, подписана от народния комисар на ВМФ и началника на Генералния щаб на РККА и утвърдена от върховния главнокомандващ. И внезапно нахълтва геният на военното изкуство и отменя заповедта на върховния главнокомандващ, на началника на Генералния щаб и на поредния комисар на ВМФ. Излиза, че могъщият Жуков отменя не само директивите на Генералния щаб, но и заповедите на самия Сталин.

Не попрекалява ли мъничко нашият стратег, как мислите?

Как става така, че командването на Балтийския флот решава да не се подчини и на Генералния щаб, и на народния си комисар, и на другаря Сталин? Но се подчинява на командващия Резервния фронт, чиито войски се давят в кръв в района на Смоленск. Много интересно: всички веднага решават да повярват на бележката на Сталин, но пък решават да не изпълнят официалната заповед, подписана собственоръчно от Сталин.

Но това е нищо. Най-интересното е по-нататък.

Най-интересното е резолюцията на върховния главнокомандващ върху заповедта за подготвяне на корабите на Балтийския флот за взривяване. Текстът е простичък и съвсем кратък: „Утвърждавам. 13.9.41. Сталин“.