Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Още повече основания има за разстрела на генерал-майор Василевски. От май 1940 година той заема длъжността заместник-началник на Оперативно управление на Генералния щаб. Лично разработва оперативната част на плана за стратегическо разгръщане на Съветските въоръжени сили на северното, северозападното и западното направление („Советская военная энциклопедия“. Том 2, с. 27). Той планира действията на Северния, Северозападния и Западния фронт. На неговата съвест тежи разгромът на Червената армия не само на Западния фронт, но и на Северозападния — в Прибалтика, и стигането на германските войски до Ленинград. Блокадата с един милион загинали също е резултат на неговото планиране, на плодотворната му дейност.

Странно обаче: Павлов е разстрелян, а всичките московски началници се отървават. (Кулик е разжалван впоследствие по други причини и го разстрелват пет години след войната вече съвсем по други.) Като цяло всички московски началници, които през първите дни на войната се намират на Западния фронт, скоро са повишени.

Няколко дни след разгрома на Западния фронт маршал Ворошилов влиза в състава на Държавния комитет на отбраната — изключително висш орган, в който е съсредоточена цялата държавна власт. Освен това Ворошилов става член на Ставката на Върховното главнокомандване.

През юли маршал Шапошников се връща на поста началник на Генералния щаб.

Генерал-лейтенант Маландин за седем години става армейски генерал, а генерал-лейтенант Соколовски след пет — маршал на Съветския съюз.

Специално трябва да се спрем на генерал-майор Василевски. Той не е бил на Западния фронт, но лично планира бойните действия там. Заради позорните поражения на Червената армия в Белорусия и Прибалтика, заради обсадата на Ленинград генерал-майор Василевски три седмици след арестуването на командването на Западния фронт става заместник-началник на Генералния щаб и началник на Оперативното управление. Дотогава той отговаря само за планирането на бойните действия от Бяло море до Брест. И се проваля с гръм и трясък. А сега Сталин му поверява планирането на всички действия на Червената армия. През октомври 1941 година Василевски става генерал-лейтенант. След половин година — генерал-полковник. След още един месец Сталин го прави началник на Генералния щаб. Минава още половин година и Василевски получава званието армейски генерал. А след 29 дни — маршал на Съветския съюз.

Съвсем неразбираем пък е случаят с Жуков. Западният фронт е разгромен. И Северозападният. И Югозападният. И Южният. Северният също. Ако Северният фронт беше издържал, нямаше да я има Ленинградската блокада. Рухват всичките пет фронта. Действията им са планирани лично от Жуков. На разстрел отива обаче само ръководството на Западния фронт.

А началника на Генералния щаб го готвят за светец.

Не стига това, ами на 26 юни 1941 година Сталин възлага на Жуков задачата да се занимава изключително със Западния фронт. Ето как разказва за това самият Жуков: „Същия ден (26 юни — В. С.) вечерта по повикване на Сталин се върнах в Москва и веднага се явих в кабинета му. Той ми възложи организирането на отбраната на рубежа Полоцк — Витебск — Орша — Могильов — Гомел със задачата да задържа настъплението на противника във връзка с критичното положение на Западния фронт“ („Красная Звезда“, 26 март 1996).

Така че на Павлов са „помагали“ не само всички маршали на Съветския съюз, но и лично най-великият пълководец на XX век. И не успяват да му помогнат с нищо.

Но виновен е Павлов, разбира се.