Виктор Суворов
Взимам си думите назад (59)

2

Карпов ликува: „Представете си какво щеше да стане, ако планът на Жуков беше приет и осъществен. В едно ранно юнско утро хиляди наши самолети и десетки хиляди оръдия щяха да ударят съсредоточените (скупчени) хитлеристки войски, чиято дислокация е била известна с точност до батальон. На това му се казва внезапност! И сигурно по-невероятна от германското нападение срещу нас. Никой в Германия, от обикновения редник до Хитлер, не е можел дори да помисли за такива действия на нашата армия! Стотиците наши самолети, унищожени на земята, и стотиците хиляди снаряди, изоставени при отстъплението — всичко това щеше да се стовари върху струпалите се за нахлуване сили на агресорите. А след това с мощен удар няколко хиляди танка и 152 дивизии щяха да атакуват объркания противник. Всичко, което стана през първите дни на наша земя след ударите на хитлеристите, по същия начин, по същия сценарий щеше да стане на територията на противника. Да не говорим, че хитлеристите нямаха абсолютно никакъв опит в такива екстремни за тях ситуации. Несъмнено цялото им командване и армията им щяха да бъдат обзети от паника“ (В. Карпов. „Маршал Жуков. Его соратники и противники в дни войны и мира. Литературная мозаика“. М., Военное издательство, 1992, с. 218).

Книгата на Карпов излезе и по същото време „Ледоразбивачът“ най-после стигна до Русия. На базата на достъпни за всички документи аз доказвах, че Сталин е подготвял внезапно нападение срещу Германия и Румъния. В последната глава на книгата — „Войната, която не избухна“ — описвам това, което би трябвало да се случи. „От района на Лвов най-мощният съветски фронт нанася удар по Краков и спомагателен — към Люблин…“ А писателят Карпов публикува съвършено секретния дотогава план, който потвърди всичко това.

Без да знае за съществуването на „Ледоразбивачът“, Карпов се опита да си представи какво би могло да се случи след един внезапен съкрушителен удар на Червената армия и почти десет години след мен описа ситуацията точно така, почти със същите думи.

Разликата беше, че Карпов преценяваше документа като един от възможните, но неприети и неосъществени планове. А в „Ледоразбивачът“ аз доказвах, че се е замисляло точно това. От момента, в който завземат властта в Русия, вождовете на комунизма нямат никакви други планове освен завладяването на целия свят и разпространяването на кървавата си диктатура на всички континенти. На тях им е съвсем ясно, че без световно господство властта им не може да просъществува дълго. Че не може да ги спаси нищо освен световно господство. Което могат да постигнат единствено чрез нова световна война. Точно затова те помагат на Хитлер да вземе властта. Пак затова с ръцете на Хитлер разпалват Втората световна война. И през 1941 година подготвят последното действие — внезапен удар срещу Германия и завземането на Европа…

И така ето ви го „Ледоразбивачът“ и теоретичните ми построения, ето ви го и намерения от един високопоставен деец на Комунистическата партия съвършено секретен план, който ги потвърждава. Карпов, един от водещите идеолози на комунизма, най-наивно публикува документа и, без да иска, потвърди всичко написано в „Ледоразбивачът“.

Официалните идеолози веднага обявиха „Ледоразбивачът“ за долна инсинуация, но какво можеха да направят с плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година? Нямаше как да го обявят за инсинуация, тогава и Карпов трябваше да бъде изкаран слуга на вражеските разузнавания и на буржоазните фалшификатори на историята.

Как можеха да неутрализират този разобличаващ документ?