Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

5

Генерал-лейтенант Павленко ни казва, че Жуков просто подписвал. Но нещата не стоят така. Днес наяве излязоха не само подписите на Жуков, но и пълните му с псувни резолюции. Това означава следното: Жуков все пак е бил запознат с докладите на разузнаването, т.е. не само ги е подписвал, но и ги е чел. И не само ги е чел, но и е преписвал сведенията от разузнаването в докладните си. Което води до една наистина много неприятна последица.

Сред войната Жуков обяснява на наивниците как още в началото на януари 1941 година бил разгадал плана „Барбароса“ и бил предсказал къде и как германците ще нанесат главните си удари и как ще се развият нещата. Просто погледнал картата и разбрал, че германците ще нанесат главния си удар не къде да е, а от Брест към Барановичи.

И сред маршалите и генералите се намериха достатъчно наивници да му повярват.

Хайде и ние да повярваме за мъничко на тези измислици. Добре, точно така е било: Жуков е разгадал германския план, предсказал е всичките действия на Хитлер и на фелдмаршалите му. И след известно време след тези гениални предсказания съветското военно разузнаване се сдобива с германския план и го тупва на бюрото на Жуков: да, точно така стоят нещата, германците ще ударят именно от района на Брест и именно към Барановичи! А после към Минск, Смоленск и Москва.

Жуков веднага би трябвало да хукне при Сталин: нали ви казах, че ще тръгнат към Барановичи, ето и разузнаването докладва същото!

Великият стратегически гений обаче пренебрегва съобщенията на разузнаването — глупости, откъде накъде Хитлер ще тръгне към Барановичи?

И резолюциите му на съобщенията на разузнаването са пълни с псувни.

Другари придворни историци, обяснете ми как да напасна изложеното малко по-горе? Как да разбирам поведението на гения? Носят му потвърждения на гениалните му прозрения, а той не им вярва.

Ние с теб, драги читателю, ако ни бяха донесли потвърждение на прозренията ни, щяхме да се зарадваме. Ура, Русия е спасена!

Но никой не може да прозре мислите на гения. Носят му потвърждение на великите му пророчества, а той отговаря с псувни. Е, добре поне, че не разстрелва.

Та моето мнение е, че Жуков не е правил никакви гениални прогнози през януари 1941-ва, а си го е измислил после. Само че не е успял да напасне нещата.

Заявлението на генерал Павленко пък, че Жуков бил подписвал ей така, засяга още един болен въпрос. Жуков се кълне, че не бил писал доноси за бойните си другари. Е как да му вярваме, като не помни какво е подписвал?