Виктор Суворов
Взимам си думите назад (185)

1

През есента на 1964 година, веднага след свалянето на Хрушчов, Централният комитет нарежда на работниците на идеологическия фронт да издигнат на Жуков паметник неръкотворен, да издигнат стратега на величествения постамент на негаснещата слава. Инженерите на човешките души козируват и хукват да изпълнят заповедта.

Решението на ЦК на КПСС не е отменено и до днес, така че комунистическите писатели, художници и скулптори продължават да са все така активни — в отговор на дадената им заповед пеят оди на стратега, вдигат му статуи на кон, изсичат профила му в гранит и мрамор, възпяват го в романи и дисертации, увековечават го в гипс и бронз. Най-лесно им е на писателите. Те просто отварят „Спомени и размисли“ и преразказват със свои думи всичко, което е написано в мемоарите на Жуков, като от време на време добавят несъществуващи диалози и описват душевното състояние на великия пълководец и дълбоките му мисли. Важното в случая е да ти е подръка последното издание, та, както учи Жуков, да уловиш духа на времето.

Пръв на писателския фронт излиза Александър Борисович Чаковски. Веднага щом получава заповедта, той се захваща да пише и за няколко години написва умопомрачителната серия „Блокада“, няколко книги по 700–800 страници всяка. Днес тези книги са забравени. Но тогава им направиха страхотна реклама.

Централната идея на „Блокада“ може да се изрази с три думи: „Жуков спасява Ленинград“. Чаковски старателно преписва от мемоарите на Жуков удивителната история как стратегът бил пристигнал на заседанието на Военния съвет на Ленинградския фронт, как седял и слушал и как никой изобщо не се заинтересувал с какво право странични хора присъстват при обсъждането на важни държавни въпроси. Чаковски продължава точно според разказаното от Жуков — стратегът дава на Ворошилов бележката на Сталин, поема управлението и въвежда революционен ред. Жуков със самото си пристигане стабилизира обстановката и врагът е спрян директно пред стените на града на Ленин!

На Чаковски обаче това не му стига — и добавя едно-друго.

Не за да се самоизтъкне или за да разобличи някого. О, не! И не за да каже истината. Целта му е друга: по-ярко и по-колоритно да изобрази волевия напор на стратега. Според Чаковски спасителят на Ленинград стратегът Жуков наругал по телефона някакъв си батальонен командир, понеже същият създавал паника.

И всичко щеше да си е наред, стига Чаковски да не беше прекалил. Защото той наистина прекалява — пише, че Жуков заплашил батальонния командир с разстрел! О, не, недейте да си мислите лоши неща — в романа Жуков не разстрелва никого. И никого не дава под съд. Но уж бил казал: „Ако дори един германец мине през твоя участък, няма значение с танк ли е, с мотоциклет ли е, метла ли е яхнал — ще те разстрелям! Тебе ще те разстрелям, ясно ли ти е?“

Романът на Чаковски стига до Жуков.

И великият стратег не издържа.