Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

4

По-нататък ще видим, че на 22 юни 1941 година Жуков все пак е бил в Москва. Версията, че в първия ден на войната е заминал за Югозападния фронт, е измислена със задна дата, за да могат комунистите да се отърват от отговорност за престъпните действия на висшето ръководство на държавата и армията в най-драматичния момент на войната, и не издържа и на най-небрежната проверка.

Съветвам всички, които издигат паметници на Жуков, да изписват на гранитните им постаменти пълния текст на „Сводка на Главното командване на Червената армия за 22 юни 1941 година“. Просто от уважение към историческата истина. Тогава безсмъртната слава на великия пълководец ще се основава не на героичните измислици, съчинени от самия него, а на монолитна документална основа.

Още по-добре ще е, ако екскурзоводите, докато показват конната статуя на Единствения, разказват на любознателните за последиците от публикуването и излъчването в ефир на същата тази сводка.

Първата последица е това, че Червената армия буквално в момента на началото на войната губи всякакво доверие към своето Главно командване. Бойците и командирите виждат с очите си какво става на фронта, виждат, че гениалните им стратези не струват и пет пари — и в същото това време слушат измислиците за небивали победи, за свалени германски самолети и изгорени танкове. Комунистите лъжат обикновения човек още от 1917 година. От една страна — „Декрет за мира“. А от друга — „Да превърнем империалистическата война в гражданска!“ От една страна — „Земята — на селяните“. От друга — изземане на „излишъците“ от реколтата. Земята си е твоя, обаче всичко, което отгледаш, ти го взимат комисарите. После взимат и земята… Всяка година все нови лъжи. И всеки ден. Лъжат хората колко добра била реколтата и как партията се грижела за тях. Лъжат ги за великите постижения и за светлото утре, което все не идва. Децата ти се подуват от глад, а ти разправят за страданията на трудещите се в Париж и Амстердам. И ето че на 22 юни над горящите съветски летища, над изгорените танкови батальони, над зарязаните складове със снаряди и патрони, над побягналите тълпи бойци и командири зазвучават радостните вести за нови и нови победи… И кадровата Червена армия започва масово и доброволно да се предава в плен. Войниците се предават поединично и на групи. По цели взводове и роти. Стотици наведнъж, хиляди. Цели бригади, дивизии и корпуси. С десетки и стотици хиляди. Жалко, че великият стратег нито си спомня, нито размишлява за това в своите „Спомени и размисли“.

През лятото на 1941 година кадровата Червена армия, с личен състав 4 милиона души се предава, без кой знае каква съпротива, освен всичко друго и защото само с едно съобщение се подкопава доверието на бойците към техните командири и командващи, от взводния до Върховния.

А над страната гърмят радостни вести. Населението умишлено се дезориентира. Ако на един председател на колхоз (началник-цех, секретар на районен комитет, началник на районен отдел на НКВД) му съобщят, че обстановката е тежка, той ще вземе съответните решения и ще действа по съответния начин. А ако Москва тържествуващо заяви, че всичко си е наред, че няма никаква заплаха и че не се предвижда такава, председателят (и всички останали) ще вземат съвсем други решения и ще действат по съвсем различен начин.

За един кратък период лъжите на оглавявания от Жуков Генерален щаб повдигат народния ентусиазъм. По същия начин едно изпито наведнъж шише водка може да ти вдъхне увереност в собствените ти сили, да ти повдигне бойния дух и да изтласка от главата ти всички грижи. Временно. Обаче махмурлукът на сутринта е страшен — главата ти се цепи и смътно си спомняш какви идиотщини си правил снощи.

Освен открито предадената за цял свят „Сводка на Главното командване“ същия ден, 22 юни, в 21,15 по секретните канали до командните пунктове на петте фронта е разпратена съвършено секретната Директива №3. В нея на командващите фронтове се съобщава: „След като нанесе удари от сувалкинския клин срещу Олит и от района на Замостие срещу фронта Владимир-Волински, Радзехов, и спомагателни удари в направленията Тилзит, Шауляй, Седлец и Волковиск, на 22.06. противникът понесе големи загуби и постигна незначителни успехи на посочените направления.

На останалите участъци на държавната граница с Германия и по цялата държавна граница с Румъния атаките на противника са отбити и са му нанесени големи загуби…“. На тази директива ще се върнем по-долу. Сега ви обръщам внимание само на това, че не е подписана от Сталин. Подписана е от Жуков. Великият стратегически дезинформатор лъже не само народа по откритите канали, но и най-близките си подчинени по секретните канали на правителствената връзка.

Ако на командващите фронтове и армии е била казана истината за разгрома от Бяло, та до Черно море, те са щели да вземат съвсем други решения. Но Жуков ги лъже. И всеки си мисли: вярно, аз си имам проблеми, но съседните фронтове удържат границата. При това положение кой ще ти мисли за фланговете?

Грандиозните обкръжения на цели съветски армии и дори фронтове през лятото на 1941 година са следствие и от това, че Генералният щаб съзнателно и преднамерено лъже висшите командири.

Това на свой ред кара и тях да лъжат. Щом всички други имат успехи, а само аз съм разгромен… я да не бързам да докладвам. Утре, като отблъснат германците навсякъде и ги подгонят към Берлин, нещата ще се оправят и при мен. И излъганите фронтови командири изобщо не се грижат да изтеглят войските си, не подготвят тилови рубежи, не връщат назад ешелоните с боеприпасите и не извозват натрупаните покрай границата запаси. Всеки чака прелом ако не до часове, то до дни.

Като лъже командващите фронтовете и армиите, Генералният щаб сам става жертва на лъжите си.