Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава XI
Че кой иска да умре

Тук се намира мемориалният комплекс „Жуков“, чиито създатели са предложени за Държавната награда на Руската федерация „Г. К. Жуков“… И ето влизаме в музея „Жуков“ в град Жуков.

„Красная Звезда“

19 февруари 1999

1

През 1943 година на Курската дъга германските войски имат тежки танкове. Задачата на германските войски е да пробият отбраната на Червената армия.

Червената армия трябва да спре германците. Съветските войски разчитат на полеви укрепления, т.е. на обикновени окопи и траншеи. Червената армия е окомплектована от необучени запасняци. Ще кажете — но те са имали боен опит. Не е вярно: войниците, сержантите и младшите офицери, воювали през есента на 1941-а, като цяло не доживяват до 1942-а. А онези, които воюват през 1942-а, не доживяват до 1943-а. Оцелели са само онези, които са били в тила или на пасивни участъци на фронта. И опитът им е ограничен. Така продължава и по-късно. През 1944 година воюват необучени запасняци. И през 1945-а. Войниците, сержантите и офицерите не оцеляват дълго в бойните подразделения, така че просто нямат възможност да натрупат опит. Един пример: през лятото на 1944-а в операция „Багратион“ Червената армия губи 765 813 убити, ранени и безследно изчезнали. „Красная Звезда“ (22 юни 2004) обяснява причината: войската се комплектува от войници „без предварителна военна подготовка“. Интересно е и записаното в дневника на армейски генерал А. И. Ерьоменко през март 1945 година: че предстоят решителни боеве, а войската е много слабо подготвена.

През юни 1941 година обаче Червената армия е кадрова. Окомплектована е с обучен личен състав, наборите от предните две години. Щом необучените запасняци са успели да спрат тежките германски танкове на Курската дъга, през 1941 година кадровата армия би трябвало също да може да се справи, още повече че тогава нито една армия на света освен Червената няма тежки танкове. А и през 1941 година кадровата армия е можела да разчита не на траншеи, а на свръхмощни укрепени райони.

Какво се е получило? Защо през 1943-а запасняците в най-обикновени окопи и траншеи успяват да спрат тежките танкове, а през 1941-а обучената кадрова армия, разполагаща със свръхмощни дълговременни отбранителни съоръжения, не може да спре и леки танкове? Защо? Ами затова:

Докладвайте на народния комисар на какво основание частите от укрепените райони на Киевския специален военен окръг са получили заповед да заемат предната полоса. Подобно действие може веднага да провокира германците за въоръжен сблъсък и да доведе до лоши последици. Незабавно отменете това разпореждане и докладвайте кой конкретно е дал такова самоволно разпореждане.

Жуков

10.06.41

По заповед на Жуков още в началото на май 1941 година войските са изтеглени от укрепените райони (УР). Жуков внимателно следи в УР-овете и близо до тях да няма съветски войски. На 11 юни той праща на всички командващи западните военни окръзи следното указание: „Без специално нареждане предната полоса да не се заема от полеви и УР-овски части“.

И на 22 юни се получава следното: укрепените райони покрай цялата западна граница са без войски, а войските са без укрепени райони, траншеи и окопи.

Жуков не само издава престъпни заповеди, чието изпълнение води до гибелта на кадровата армия, той освен това потиска всяка инициатива у подчинените си: докладвайте кой конкретно е дал такова самоволно разпореждане… Под градушката на зверските му заповеди подчинените му командири просто губят способност за самостоятелни действия. Покрай Жуков оцеляват онези, които не правят нищо. Останалите са престъпници в очите му. По-късно, след войната, Жуков заявява, че укрепените райони били прекалено близо до границата и войската била неустойчива, изпадала в паника. Но ако не са били неговите заповеди, а те са се сипели като порой, войските са щели да са в железобетонните фортификационни съоръжения. И щяха да са устойчиви, и нямаше да имат никакви причини да изпадат в паника.