Виктор Суворов
Взимам си думите назад (64)

7

Обяснете ми и нещо друго: защо Жуков нарича документ на Генералния щаб — „моята докладна“ и „писмото ми“? Повтарям, не става дума за един документ, а за цял комплект, който по някакви причини не е достъпен и до днес за изследователи. Документите са подготвени от генерал-майор Василевски, минали са през генерал-лейтенант Ватутин, отдолу са имената на народния комисар на отбраната маршал Тимошенко и на началника на Генералния щаб армейски генерал Жуков. С други думи, в разработването на целия този проект участват както подчинени на Жуков, така и прекият му началник. Защо този комплект документи е наречен писмо, при това — мое?

Грифът на документите е „Съвършено секретно. Особено важно. Само лично!“ Хайде да обърнем малко внимание на последните две думи. САМО ЛИЧНО! И хайде за секунда да повярваме на измислиците на Светлишин: в нарушение на заповедите и инструкциите за секретност Жуков дава в чужди ръце комплект съвършено секретни и особено важни документи, които трябва да даде единствено и лично на Сталин. Това е престъпление. Ако това наистина се е случило, Жуков заслужава разстрел за престъпната си безотговорност. В случая е нарушил клетвата си да пази държавната и военната тайна — отнесъл се е към особено важни документи, все едно са някакви си маловажни хартийки. За много по-малки нарушения са разстрелвали — и разстрелват.

А Сталин? Да допуснем, че наистина е отхвърлил плана на Генералния щаб. Но и отхвърленият план си остава съвършено секретен и особено важен. Нека си представим, че по някакви причини не вземаме на въоръжение даден нов тип ядрено оръжие. Това не означава, че цялата техническа документация веднага се разсекретява, нали? А пък Сталин отхвърля секретния план — и веднага разказва съдържанието му на Поскрьобишев. И Поскрьобишев кастри Жуков: а бе откъде го измисли това, да нападаме Германия, че и веднага! Ние ще се отбраняваме — и имаме предостатъчно време за подготовка!

И ако повярвахме на Светлишин поне за мъничко, за да го уличим веднага след това в лъжи и измислици, на писателя Н. Н. Яковлев изобщо не можем да вярваме. Яковлев заявява за невероятния инат на ръководителя на съветската държава и как Сталин бил отхвърлил гениалния план на Жуков. Но не бива да забравяме, че властта е на народа — на работниците и селяните. Съветската държава се управлява от колективен орган — Върховния съвет. Този орган никога не е проявявал никакъв инат. Одобрявал е всичко, което каже другарят Сталин. И то винаги веднага и единодушно. Начело на Върховния съвет си има Президиум. Но и той не е прочут с ината си. А начело на Президиума на Върховния съвет е добрият дядко Калинин. Най-характерната му черта е изключително гъвкавият му гръбнак. „С подписа си Калинин узаконяваше всички действия на Сталин и придаваше на беззаконията вид на закони“ (К. А. Залесский, „Империя Сталина. Биографический энциклопедический словарь“. М., Вече, 2000, с. 203).

Яковлев забравя за нашата нечувана демокрация и нарича Сталин държавен глава. Е как можем да вярваме на почитаемия изследовател за „невероятния инат“, след като той дори не знае каква длъжност заема великият вожд?

* * *

Казват ми: може и да сте прав в „Ледоразбивачът“, но къде е документът?

Отговарям: документът се пази в Централния архив на Министерството на отбраната на РФ. Фонд 16. Опис 2951. Дело 241. Листове 1–16.

В нова демократична Русия всички документи от войната са разсекретени. Това е много добра новина.

Но ето ви и лошата: вместо грифовете „Секретно“ и така нататък до „Само лично“, които вече са свалени от тези документи, е въведен нов, съвсем безобиден — „Не се дава за ползване“. Така че вие си се радвайте — вече няма никакви тайни за войната. Е, достъп до документите също няма.

Ние сме единственият народ на света, който изобщо не помни Втората световна война и нищо не знае за нея. Ние сме единствените, които не се вълнуваме от войната. На официално равнище нямаме нито сериозни книги, нито учебници, нито изследвания, нито статии, нито филми за войната. Фалшификациите от типа „Съдбата на човека“ не се броят. Войната не се изучава нито във военните училища, нито в институтите, нито във военните академии, нито в Академията на науките. Ние сме единствената страна на света, в която изучаването на войната е строго забранено.

А и как може да изучаваме историята на войната, след като разните му там Горковци, Гайдари, Примакови и Безименски са седнали върху архивите и ни дават от тях само онова, което им е изгодно?