Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

7

Старанията на Мария Георгиевна за възстановяването на „първоначалния ръкопис“ са истински научен подвиг. Четвърт век непрекъснати промени! Ту едно намери, ту съвсем противоположното. Или пък вземе, че изгуби нещо. Но пък всичко намерено и изгубено е точно онова, което налага моментът. Не бива все пак да забравяме и думите на самия Жуков от ръкописа на първото издание: „Този екземпляр на моя ръкопис е окончателен. С всички допълнения и промени — за печат! 30/6-68. Санаториум «Барвиха». Г. К. Жуков“. Този текст многократно беше показван в Лондон, Париж, Франкфурт и така нататък в момента на първото издаване на мемоарите на Жуков на немски, английски, френски и други езици. Преди появата на „най-правдивото“ десето издание беше публикуван в „Красная Звезда“ (12 декември 1989).

Тези думи на Жуков според мен съвсем ясно доказват, че докато е бил жив, не е имало никакъв „първоначален ръкопис“, че самият Жуков е бил абсолютно съгласен с текста на първото издание. Комолов, ръководителят на авторския колектив на мемоарите на Жуков, категорично заявява, че не е имало никакъв „първоначален ръкопис“. „През многото години работа над «Спомени и размисли» двамата с автора на практика преработихме целия материал, с който той разполагаше. За никакви други мемоари не е ставало дума“ (пак там).

След излизането на дванайсетото издание на мемоарите на Жуков се обадих в издателството. Попитах издателите не разбират ли, че дъщерята на великия стратег Мария Георгиевна си изсмуква всичко от пръстите? Първо намира триста страници, после губи двеста. В стоте останали най-великият пълководец на всички времена и народи 14 пъти цитира книги, които са излезли след смъртта му. Не разбирате ли, попитах ги, какво означава това?

И получих възмутения отговор на главния редактор — но той е свят човек!

Въпреки предупреждението ми издателство ОЛМА-ПРЕСС пусна следващото, тринайсето издание. Очевидно ще има и още.

Но всичко, като се почне от „най-правдивото“ десето издание, е най-безсрамна измислица. А ако ще следваме логиката на маршала на бронетанковите войски Лосик, трябва да наречем първите десет издания конюнктурни.

Не успях да убедя ръководителите на издателство ОЛМА-ПРЕСС. Те продължават да подмушват на купувачите развалена стока. И тогава се обадих в „Красная Звезда“:

— Случайно да сте чели Жуков? — попитах.

— Разбира се — отвърнаха ми бодро.

— Последните, най-правдивите издания, като се почне от десетото?

— Ама разбира се.

— И нищо ли не забелязахте?

— Защо, какво да забележим?

Обясних им каква е работата.

Не ми повярваха, но обещаха да проверят.

И явно провериха, защото две-три седмици след обаждането ми на 26 октомври 2002 година в „Красная Звезда“ с дребен шрифт беше публикуван следният текст: „Посмъртните издания на спомените на Г. К. Жуков по време на перестройката би трябвало да възстановяват първоначалния текст на ръкописа. Достоверността на нанесените добавки и поправки за съжаление не може да бъде потвърдена от самия пълководец“.

Ами че това е катаклизъм!

Толкова години непрекъснати възхвали и изведнъж — първото съмнение.

И това стига засега. Мъничка пукнатинка в ледения монолит. Една-едничка, но първата. Ще има и други. Ще дойде и ледоразбивачът.

* * *

А на Мария Георгиевна, дъщерята на великия стратег, да пожелаем нови успехи в търсенето на още ненамерени варианти на „първоначалния ръкопис“. „Истинските възгледи“ на великия пълководец трябва да бъдат запазени за потомците. Както учи великият стратег, трябва да се улови духът на времето, за да не изостанем. Ловете го тоя дух на времето, Мария Георгиевна.

Само че като публикувате новооткритите бисери, се постарайте да се придържате към рамките на приличието и да лъжете поне правдоподобно.