Виктор Суворов
Взимам си думите назад (231)

7

Лаврите на клеветника Жуков не дават на стратезите ни нито миг спокойствие. Последният началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал М. Мойсеев реши точно преди залеза на комунистическата власт да се изхвърли. Заяви, че ни трябвали не 16 600 най-нови танка, както твърди Жуков, ами 31 400 („Правда“, 19 юли 1991).

Жуковският метод е неизчерпаем, също като потребностите ни. Другари генерали-безсрамници, ако толкова искате награди, ордени и длъжности, кажете направо, че руснаците са толкова тъпи, че са им трябвали още 100 000 танка от най-нов тип, без да се броят онези, които вече са били на въоръжение в Червената армия. Гарантирам ви, че комунистите ще вдигнат паметник и на вас.

Причините за популярността на Жуков в Германия, Франция, Британия и САЩ са разбираеми — тамошните оядени еснафи обичат да четат колко тъпи били руснаците. Жуковският фалшификат гъделичка националното самолюбие и на германците, и на американците, и на британците, и на французите — приятно им е да четат как руснаците са съгласни, че са непълноценни!

Украинците, татарите, евреите, грузинците и арменците обаче нека не се радват — когато се казва „руснаци“, имат предвид всички нас. Според маршала на победата Георгий Константинович Жуков всички ние сме низша раса.

А германците са висшата.

Всички лидери на днешна Русия знаят, че книгата на Жуков е идеологическа диверсия. Защо тогава продължават да възхваляват Жуков и неговите „мемоари“? Ами просто защото престъплението на века се проваля, защото се проваля и „освобождаването“ на Европа, Азия и Африка — но пък следите за подготовката му се виждат от всички. За да предотвратят разобличаването си, комунистите разпространяват (при това успешно) измислиците си за „неготовността“. Комунистите заявиха пред целия свят, че руският народ не е способен на нищо, че ако няма двайсеткратно числено и абсолютно качествено превъзходство, руският войник не струва нищо.

От всички военновременни маршали Жуков най-усърдно, най-ревностно служи на антинародния режим. И точно затова режимът поддържа култа към Жуков. Точно затова му е издигнат паметник неръкотворен — и постаментът на този паметник са измислиците за недостигащите танкове, за „остарелите“ самолети и „некомплектуваните“ дивизии. Паметникът на Жуков е свидетелство за това, че сме се примирили с клеветата, че сме я приели, че сме съгласни с оценката на Жуков за способностите ни.

Но не е ли време да разберем с каква цел и с какви средства мошеници от всякакъв калибър вдигат паметника на Жуков? Не че съм сигурен, но може да се окаже, че навремето, когато в концлагерите хитлеристите са смъквали от пръстите на труповете венчалните халки и са им вадели златните коронки, са знаели, че с това злато ще платят измислиците на Жуков, обявени за велик документ на нашата епоха.

Всеки, чел мемоарите на Жуков, би трябвало да знае, че по-ужасна клевета срещу Русия просто не може да се измисли. Лично аз го повтарям във всичките си книги. Аз обаче също съм жертва на комунистическата пропаганда. Защото разбирах, че книгата е пълна с лъжи, но смятах Жуков за велик пълководец…

Но грешах. Жуков не е нито велик, нито е пълководец. И си взимам думите — за величието му и за това как не бил претърпял нито едно поражение — назад.

И моля всичките си читатели да простят тази моя грешка.

* * *

Жуков заявява, че му трябват още 32 000 танка, за да се изправи пред 3 хиляди германски танка. И с това сам признава, че не е никакъв пълководец.