Виктор Суворов
Взимам си думите назад (61)

4

Нарекох сборника „1941 год“ псевдонаучен.

И с право. Отворете го. Прегледайте го. Десетки незначителни и изобщо нищо незначещи събития са описани с многократни повторения: някой си таен агент съобщава, че… След трийсетина страници четем същото съобщение, но в друго изложение: някой си чекист преписал съобщението на тайния агент и го препратил на висшестоящото началство. След още двайсетина страници пак четем същия този текст и пак в друго изложение: началникът преписал съобщението и го препратил на своя началник… На кого са нужни тези повторения?

Но ето че виждаме документ №315. Датата е 11 март 1941 година. С идиотското заглавие: „Из плана на Генералния щаб на Червената армия за стратегическо разгръщане на Въоръжените сили на Съветския съюз на Запад и на Изток“. Защо из плана? Защо не са публикували целия план? Дайте ни плана на войната, останалото не е важно. Всичките останали глупости можехте и да не публикувате.

Документът изглежда много сериозно. Докато не започне да го чете човек.

На три страници виждаме сведения за вероятните противници, състава на силите им и възможните замисли за действията им. След това на една страница — основите на нашето стратегическо разгръщане. Съобщава се колко дивизии трябва да има за прикритието на северното крайбрежие, колко в Задкавказието и в Средна Азия, колко да се оставят срещу Япония. И колко трябва да са за операция на запад. Следва квадратна скобка, многоточие, още една скобка. И подписите: Тимошенко, Жуков, Василевски.

От приложението научаваме, че документът съдържа 16 страници. На нас ни дават първите четири, при което три от тях са със сведения за противника.

Другарите А. Яковлев, Е. Гайдар, Е. Примаков, Л. Безименски, Ю. Горков и останалите са видели плана за войната, но не го споделят с нас. Вместо това натъпкват книгата си с идиотски съобщения на продажната чекистка агентура, че „Много от войниците симпатизират на Съветския съюз и не искат да воюват срещу СССР“ („1941 год“. М, Международный фонд „Демократия“, 1998. Книга вторая, с. 281).

За плана на Генералния щаб от 11 март 1941 година обаче не им стига мястото. И затова официалните кремълски идеолози го окастрят, оставят ни само уводната част и отрязват всичко останало.

Ако обаче, както твърдят Карпов, Светлишин, Волкогонов и така нататък, планът на Генералния щаб от 15 май 1941 година е нещо необичайно, странно, нестандартно и коренно различно от всички други подобни документи, би следвало да се публикува изцяло предишният план от 11 март 1941 година и да се види, че през март 1941 година сме мислели само за отбрана и че чак през май на Жуков му избила чивията и направил нещо нехарактерно, нещо неприемливо за миролюбивата ни държава и уплашеният Сталин го отхвърлил, без изобщо да го обсъждат.

Въпросът обаче е там, че планът от 15 май е развитие на всички предшестващи планове от този род, включително на онзи от 11 март. Стратегическата обстановка се променя и плановете съответно се коригират, уточняват и допълват.

Ако греша, нека другарите ме поправят. Другарите може и да публикуват някога пълния текст на плана на Генералния щаб от 11 март 1941 година и тогава ще видим, че другарят Сталин е мечтаел единствено за вечен мир и братство между народите. Докато това не е станало, ще предполагаме обратното и ще смятаме „1941 год“, този грандиозен труд, отпечатан на хубава хартия и с лъскава обложка, за напън на безсрамни и непохватни фалшификатори на историята.