Виктор Суворов
Взимам си думите назад (108)

7

„До вечерта на 22 юни германските танкови съединения напредват 50–60 километра и завземат Кобрин. Тук, както и на десния фланг на фронта, поради липсата на своевременно разгърнати резерви на тиловите отбранителни рубежи се създава реална заплаха за дълбок пробив на неприятелските войски и възможност те да обхванат левия фланг на главните сили на Западния фронт“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза“. М., 1961. Том 2, с. 20).

Това е официалната история за тълпите. През същите тези години нашите маршали и генерали пишат друга, секретна история за един ограничен кръг. В засекретените си книги генералите и маршалите също спестяват истината, но съобщават повече подробности. Половин век след началото на войната някои от тези книги бяха разсекретени. И така, официално, за народа: „… поради липсата на своевременно разгърнати резерви на тиловите отбранителни рубежи“. А за ограничения кръг се съобщава, че липсват не само резерви, но и самите тилови отбранителни рубежи (Сандалов. „Боевые действия войск 4-й армии Западного фронта в начальный период Великой Отечественной войны“. М., Воениздат, 1961, с. 106). Генерал-лейтенант В. Ф. Зотов воюва на съседния фронт: „Нямаше минновзривни заграждения. Бяха вдигнати противопехотни телени заграждения, но те също не достигаха. За жалост не се предвиждаше строителство на тилови рубежи“ („На Северо-Западном фронте (1941–1943)“. Сборник статей участников боевых действий. Под редакцией П. А. Жилина. М., Наука, 1969, с. 175).

Официалната история на войната не съобщава подробности. Набързо ни се казва, че до вечерта на 22 юни е превзет Кобрин — и после бегом нататък. Голяма работа, Кобрин.

Ние обаче нека да поспрем за мъничко.

В Кобрин се намира щабът на 4-та армия. И тя, и всички други армии от Първи стратегически ешелон не се командват от никого още от първия момент на войната просто защото не е планирана отбранителна война. Падането на Кобрин означава, че противникът завзема щаба, командния пункт и свързочния възел на 4-та армия. А това на свой ред означава, че вечерта на 22 юни управлението на 4-та армия е съсипано изцяло и окончателно.

Пак в Кобрин се намира щабът на 14-и механизиран корпус. Щабът на 4-та армия не управлява корпусите си, но и двата корпуса не управляват дивизиите си: щабът на 28-и стрелкови корпус е разгромен рано сутринта на 22 юни в Брест, щабът на 14-и механизиран корпус е разгромен следобед същия ден в Кобрин.

Казват, че 4-а армия на Западния фронт имала малко самолети. Това си е чистата истина. Но да направим едно сравнение. 4-та армия в района на Брест разполага с повече самолети, отколкото имат японците във внезапния си удар по Пърл Харбър. Авиацията на 4-та армия — това е 10-а смесена авиационна дивизия. Щабът й е във вече споменатия Кобрин, естествено. Пак там, в Кобрин, е основното летище на дивизията и 123-ти изтребителен авиационен полк.

Рано сутринта германската авиация напада всички летища на 10-а смесена дивизия. В първите часове на войната са превзети летищата край Високое с всичките им запаси. Привечер е разгромен щабът на авиационната дивизия и е превзето летище Кобрин. От този момент никой не ръководи авиацията на 4-та армия, никой не я управлява.

Пак там, в Кобрин, е щабът на бригадния район на ПВО. След като го разгромяват и пленяват, службата за въздушно наблюдение престава да действа. Вече никой не предупреждава войските на 4-та армия за приближаването на вражески самолети, не управлява зенитния огън и не го координира с действията на изтребителната авиация.

Пак там, в Кобрин, са армейските болници. Те също са пленени от противника. Наистина интересно: армейските болници да са на 50–60 километра от границата, а централната фронтова болница, т.е. болницата от по-висока инстанция, да е на самата граница в Брестката крепост. Как да обясним това? Много просто: тилът на армията е подвижен и болниците и всички други учреждения са щели да тръгнат напред. Няма голямо значение дали в хода на настъплението ще навлязат на вражеска територия 500 километра, ако тръгнат от самата граница, или 560, ако тръгнат от вътрешността на съветската територия. „Фронтовият тил трябваше да е стабилен, със стационарни складове, бази, медицински, ремонтни и други части и учреждения“ (генерал-полковник Г. П. Пастуховский. „ВИЖ“, 1988, №6, с. 19). При положение че по време на първата настъпателна операция главната болница е трябвало да е стационарна, са я изтеглили предварително до границата, за да не е прекалено далече от района на боевете.

И пак там, в Кобрин, има огромни запаси боеприпаси, гориво, продоволствие, инженерно имущество и пр. Най-просто казано, до вечерта на 22 юни 4-та армия е разбита и Бресткото направление е изцяло оголено, като една част от армията е блокирана в Брестката крепост.