Виктор Суворов
Взимам си думите назад (60)

3

Успяха да измислят много решения.

Незабавно се появи бившият сътрудник на Института за военна история към Министерството на отбраната Н. А. Светлишин и заяви, че е научил за съществуването на плана на Генералния щаб не от Волкогонов и не от Карпов. Бил намерил този план още в началото на 60-те години. После, през 1965-а, се бил срещнал с Жуков. Маршалът му бил разказал следното: „Предадох докладната си на Сталин чрез личния му секретар Поскрьобишев. И до днес не са ми известни нито по-нататъшната съдба на това писмо, нито какво решение е взел Сталин. Но завинаги съм запомнил урока, който получих по този повод. На следващия ден в приемната на Сталин Н. А. Поскрьобишев ми съобщи реакцията на писмото ми. Каза, че Сталин много се ядосал на докладната ми и му заръчал да ми предаде да не пиша повече такива писма «за прокурора», че председателят на Съвета на народните комисари е по-добре осведомен за перспективите на отношенията ни с Германия от началника на Генералния щаб и че Съветският съюз има предостатъчно време за подготовка за решителна схватка с фашизма. И че реализацията на моите предложения само ще налее вода в мелницата на враговете на съветската власт“ (Н. А. Светлишин. „Крутые ступени судьбы“. Хабаровск, 1992, с. 57–58).

Скоро се появи и Н. Н. Яковлев и като се позоваваше на Светлишин, потвърди, че планът на Генералния щаб от 15 май 1941 година бил отхвърлен от Сталин. „Предложенията на Жуков обаче не са приети. Тогава той очевидно за пръв път разбира колко невероятно упорит е ръководителят на Съветската държава“ (Н. Н. Яковлев. „Маршал Жуков“. М., Известия, 1995, с. 61).

Видяхте ли го тоя глупав Сталин? Всичко значи било заради упоритостта, заради ината му. Ще се посмеем на думите на Яковлев малко по-после. Първо да се оправим с измислиците на Светлишин.

Баладата на Светлишин за отхвърления план е доказателство, че планът на Генералния щаб наистина е съществувал, но не е бил приет и дори никога не е бил обсъждан. През 1998 година официалните кремълски идеолози издадоха псевдонаучния сборник „1941 год“. Сред авторите-съставители е целият комунистически елит: бившият член на Политбюро А. Н. Яковлев, двамата бивши премиери Е. Т. Гайдар и Е. М. Примаков, цяла армия чекисти. На базата на свидетелството на Светлишин другарите заявяват: според повечето военни историци планът не е бил приет.