Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Ситуацията става съвсем смешна, ако си спомним, че началникът на Генералния щаб армейски генерал Жуков все пак е имал свое собствено разузнаване. В състава на Червената армия е РУ на ГЩ. От 16 февруари 1942 година тази структура е преобразувана в ГРУ на ГЩ. През 1941 година началник на РУ на ГЩ е генерал-лейтенант Голиков, подчинен пряко и непосредствено на началника на Генералния щаб армейски генерал Жуков. Информацията от Разузнавателното управление на Голиков отива пряко до 8–12 висши ръководители на държавата и армията и задължително до Сталин, Тимошенко и Жуков. Друга информация от Голиков тече пряко до Жуков, а от него — до народния комисар на отбраната Тимошенко и Сталин.

Началникът на Разузнавателното управление на Генералния щаб генерал-лейтенант Голиков не само е подчинен на Жуков, той е заместник на Жуков. Това може да се провери навсякъде, например във: „СВЭ“, том 2, с. 585; А. Куценко. „Маршалы и Адмиралы флота Советского Союза“. М., Аспект, 2001, с. 11; „Маршалы Советского Союза“. М., Любимая книга, 1996, с. 29.

Жуков обаче така и не казва, че Голиков му е бил заместник.

Че Жуков е разполагал с разузнавателни структури можем да научим от всеки справочник за Въоръжените сили на СССР. Във всеки справочник управленията се изреждат по строго определен ред: оперативно, разузнавателно и т.н. Да видим „Советская военная энциклопедия“, том 2, с. 512: „В състава на Генералния щаб са следните управления: оперативно, разузнавателно, организационно, мобилизационно…“. Същото виждаме и в официалната „История Второй мировой войны 1939-1945“: „В началото на 1941 година Генералният щаб се състои от следните управления: оперативно, разузнавателно, организационно, мобилизационно…“ (М., Воениздат. Том 3, с. 417).

Че Жуков е имал разузнаване, можем да прочетем и… в мемоарите му: „Според данните на Разузнавателното управление на нашия Генерален щаб, оглавявано от генерал Ф. И. Голиков… Информацията, която идваше от началника на Разузнавателното управление генерал Ф. И. Голиков, незабавно се докладваше на Й. В. Сталин“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 226). Това го пише в първото и във всички останали издания.

Ако авторите на мемоарите на Жуков са виждали, че Жуков не е способен да разбере структурата на армията, че не му е ясно как действа механизмът й, е трябвало да изолират този велик стратегически гений от историците. Защото в мемоарите пише едно, а на историците Жуков разказва съвсем друго.

Поведението на академик Анфилов наистина е странно. Жуков негодуващо заявява, че Разузнавателното управление на Генералния щаб не се подчинява на началника на Генералния щаб, и академикът вярва. Би могъл да се изсмее в очите на великия стратег, но, кой знае защо не го прави.

„Красная Звезда“ също заявява пред целия свят: Разузнавателното управление на Генералния щаб не е било в състава на Генералния щаб. „Красная Звезда“ е готова да публикува всеки абсурд, стига великият стратегически гений да си остане чистичък.

Жуков е клеветник. Измислиците му са клевета срещу Генералния щаб, срещу Червената армия, срещу страната и народа ни. За да се отърве от заслужения позор, Жуков заявява пред целия свят, че Червената армия има идиотска структура, и за да избяга от отговорност, оплюва органите на висшето военно ръководство на страната: структурата му била лоша — следователно, какво има да придиряте на началника на сляпо-глухия Генерален щаб?