Виктор Суворов
Взимам си думите назад (221)

4

Сега да погледнем същия случай през очите на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев.

Има един тип мъже, които, след като цял живот живеят с една жена (или с няколко, като Жуков), в залеза на живота си гонят жените си като кучета и си намират нови. С половин живот по-млади. Изобщо не поставям под съмнение пламенната любов на последната жена на Жуков Галина Александровна, която е по-млада от стратега точно с 30 годинки. Не задавам въпроса и дали щеше да го обича още повече, ако не беше маршал, ами например портиер или колхозен пазач. Това не е наша работа. Друго имам предвид.

Дамичките от този десен се характеризират с безобразно нахалство. Жуков е делегат на партийния конгрес. Ами да си ходи на конгреса. Обаче не — тя също иска да я видят там. И без да му мисли, вдига слушалката на телефона — от слонова кост, със златна шайба със Спаската кула на нея — и казва:

— Свържете ме с Леонид Илич. Леонид Илич, вие ли сте? Здравейте! Ах, не ме ли познахте? Аз съм съпругата на Жуков. Не, не онази. Аз съм новата. Значи става въпрос за следното. Една покана да ви се намира — за мене?

На Леонид Илич му висят на главата преговорите за ракетите с американците. Реколтата е лоша, няма достатъчно зърно да се изхрани народът. Петилетният план се издънва. Корупцията разяжда страната и в Узбекистан, и в Казахстан, и в Грузия, и в ширна Украйна, и в Русия. За Москва да не говорим. Леонид Илич има да мисли за Полша — нещо се надигат поляците. С Чехословакия пък тъкмо сме се оправили. Но и там може да пламне отново. Леонид Илич има 7000 километра граница с Китай. И няма с какво да я пази. МВР и КГБ са се счепкали — и те са му на главата на Леонид Илич. Не е наясно да ги насъсква ли едни срещу други, да ги разтървава ли. Гениалният му адмирал Горшков е направил такъв флот, че новите кораби трябва да се режат още щом слязат от дока — нито има къде да ги разположиш, нито има ремонтни бази за такава армада. Дъщерята на Леонид Илич пък му върти такива номера, че направо да ти се доплаче. И сърцето му прескача, да не говорим пък как му скача кръвното. И че шайката от Политбюро всеки момент може да му прегризе гърлото. Един дявол знае как ще свърши тоя конгрес… Нали точно на такъв конгрес свалят самия Сталин от най-високата партийна длъжност. Въпреки че допреди да почне конгресът всички му се усмихват умилно. Леонид Илич трябва…

И не щеш ли някаква си другарка му иска покана по прекия телефон.

Аз лично щях да й тегля една майна. Жуков е маршал. Може и да не е най-добрият, но е маршал. А ти коя си бе, драга? Какви са ти заслугите. А бе я си…

Всъщност точно по този начин постъпва и Леонид Илич. Без нецензурни думи, разбира се. Изразява обаче същата мисъл, само че по-възпитано: защо не отидете на почивка, драга? Заедно със съпруга си. Та да си знае мястото, а и тебе да си те държи на място.

Много правилно постъпва Леонид Илич. И дава урок и на Жуков — всеки да си знае кучещината.

През живота си всеки офицер минава с другарката си през много години и много гарнизони. И още от първия ден трябва да й обясни елементарните основи на воинската етика: аз, лейтенантът, нямам право да се обърна пряко към командира на батальона по личен въпрос, без да поискам разрешение от ротния. А пък ти, скъпа, изобщо нямаш право да се обаждаш на началниците ми — по никакви въпроси. Твоята задача е храбро да понасяш всички несгоди и лишения на военната служба. Ако има някакви проблеми, казваш на мен — и аз ги решавам.

Последната (не помня коя е поред) жена на Жуков няма гарнизонна закалка. Затова Жуков е трябвало да й обясни просто и ясно: има си държавна йерархия, в която за мене, Жуков, вече няма място. От която ме изритаха. Но дори да бях в тази йерархия, ти изобщо нямаш правото да се обръщаш към държавните дейци по лични въпроси. Така не се прави. Брежнев ръководи страната — тя може и да не е велика, но е огромна. А аз съм вече стар пенсиониран маршал. Дистанцията между мене и Брежнев е огромна. Не мога да се обръщам към него по лични въпроси, преди да съм се опитал да ги реша на по-долните равнища. А пък ти нямаш право да се обаждаш на никого! Имай мъничко гордост поне! От никого нищо няма да искаш! Кажи ми какво искаш и ще се опитам да го направя. А, и още нещо — това тука е телефонът за правителствена връзка. Аз съм номенклатура на Политбюро и този телефон е прокаран за мен. Само аз имам право да говоря по него — ясно?

Жуков обаче не преподава на младата си съпруга основите на държавната, военната и номенклатурната етика. И си получава наказанието: не само женичката ти няма да получи покана, но и ти няма какво да правиш сред делегатите.

Жуков е трябвало да си помисли как би реагирал самият той на мястото на Брежнев, ако някаква си дамичка, при това съпруга на изпаднал в немилост военен, го откъсва от важните му дела.

Всеки би разбрал, че жена му, меко казано, е постъпила необмислено, и щеше да сложи точка на въпроса.

Жуков обаче плаче.