Виктор Суворов
Взимам си думите назад (119)

2

Всичко изглежда вярно. Но нека обърнем внимание на някои дребни подробности.

Излиза, че не Москва е виновна за разгрома от 22 юни, не върховното ръководство и не Генералният щаб, а командирите по места. Излиза, че причината за позорното бездействие на Червената армия не е Директива №1, подписана от Тимошенко и Жуков на 22 юни в 0 часа и 30 минути, която строго забранява на командващите фронтовете и армиите да отговарят на огъня с огън и изобщо да предприемат каквито и да било действия, а в това, че глупавите командващи фронтове нямат достатъчно опит и са се объркали. И ето че Сталин им праща на помощ великия Жуков, който има достатъчно опит и никога не се обърква.

Много красиво звучи… Само че на 22 юни през деня Жуков не е разговарял по телефона със Сталин. И не е можел да разговаря.

И ето защо.

Сталин подготвя съкрушителен удар срещу Германия и Румъния. На 21 юни 1941 година е прието постановление на Политбюро за образуване на фронтове. Петте гранични военни окръга тайно се разгръщат във фронтове.

Със същото постановление се установява единно командване на седемте армии на Втори стратегически ешелон. За командващ „армиите от втора линия“ е назначен първият заместник на народния комисар на отбраната маршалът на Съветския съюз С. Будьони, за член на военния съвет — членът на Политбюро Г. Маленков, за началник-щаб — генерал-адютантът на народния комисар на отбраната генерал-майор А. Покровски. Щабът е в Брянск.

В постановлението се казва следното: „Възлага се на нач. на Генералния щаб др. Жуков общото ръководство на Югозападния и Южния фронт — на място. Възлага се на др. Мерецков общото ръководство на Северния фронт — на място“.

Постановлението на Политбюро е написано на ръка лично от Маленков. Жуков е в кабинета на Сталин и запознава всички изпълнители с онези части на документа, които се отнасят до тях. Заминаването на политическите и военните лидери от първа величина на западната граница е решено не на 22 юни след германското нападение, а на 21 юни, преди нападението.

Мерецков незабавно заминава за Ленинград, Покровски — за Брянск, а Сталин задържа Маленков, Будьони и Жуков. На 21 юни Жуков вече дава заповеди за изпълнение на решението на Политбюро и сам се готви да го изпълнява. Затова няма нужда Сталин да му се обажда „приблизително в 13 часа на 22 юни“ и да му съобщава втори път за решението на Политбюро. Жуков вече знае за това решение и Сталин знае, че Жуков знае.