Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

На Жуков и на колектива автори на мемоарите му е възложена задачата да измислят за родината си такава гадост, че да смаят целия свят. И съавторите на Жуков намират решение на задачата: просто трябва да забравиш какво имаш и си имал и да си спомняш само онова, което си искал да имаш. Готовността на всяка армия за война винаги се е определяла по силите и средствата, с които тя е разполагала: Ханибал има толкова и толкова слонове, Бонапарт — толкова и толкова оръдия. Гениалността на Жуков и на съавторите му е в това, че те първи измислят да определят готовността (по-точно неготовността) за война не по броя на танковете, оръдията и самолетите, а по недостига им. И че прилагат този принцип единствено спрямо собствената си страна и собствената си армия — не ни достигаше това и това! Спрямо другите странили армии принципът не се прилага. И затова целият свят се смее само на нас. Всички си имат всичко — само ние си нямаме…

Списъкът на онова, което не ни е достигало обаче, винаги ще е много дълъг. Нещо повече — ще е безкраен. Наскоро в Лондон срещнах невероятно беден руснак, който страшно искаше да си купи нефтопреработвателен комплекс в Емирствата, плюс нефтопровод към него, обаче не му стигали осем милиарда долара. Наистина много беден човечец — колко много долари не му стигат! Недостигът му е чисто жуковски. С размах.

А я попитайте някой султан колко девственици не му стигат в харема. Бедният султан. В сравнение с него ние сме задоволени изцяло. Просто защото нямаме хареми. Просто защото подобен недостиг на жени и наложници не може дори да ни се присъни.

По метода на Жуков може да се окепази не само нашата история и нашата страна, но и всяка, която решите. Забравете например всичките постижения на Америка, забравете всичко хубаво в нея и направете списък на онова, което иска да има американският народ и американското правителство. И впишете всички бъдещи постижения за идните десетилетия — а, ще ги има, но все още ги няма и следователно не ни достигат.

Попитайте дори американския министър на отбраната — стига ли му онова, което има сега? Стигат ли му самолетоносачите, космическите станции, спътниците, танковете, самолетите, компютрите? Парите дали му стигат го попитайте. Милиардните му бюджети.

Веднъж изпробвах жуковския метод върху самия себе си. Презрях и отритнах всичко, с което ме е дарила съдбата и природата, и седнах да правя списък на онова, което не ми стига. И се разплаках — толкова мъчно ми стана…