Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

Действията на Чаковски са възмутителни. Как може да напише, че Жуков бил заплашил някого си с разстрел, след като в мемоарите на Жуков, тази най-правдива книга за войната, не се споменава нито за разстрели, нито за заплашване с разстрел?

Преди обаче да упрекнем Чаковски, че е апологет на буржоазните фалшификатори, нека погледнем документите. Не, не — не съвършено секретните документи, а онези, които вече са публикувани и са достъпни за всички. Дори да се запознаем само с някои от стотиците такива документи, ще стигнем до съвсем неизбежен извод: Чаковски е преиначил, дори извратил истината. Трябвало е да обрисува Жуков със съвсем други краски.

И така, документите:

До войските на Ленинград. Бойна заповед. 17.9.41

… заради това, че са изоставили посочения рубеж без писмена заповед на Военния съвет на фронта и армията, всички командири, политработници и бойци да се разстрелят незабавно…

Командващ войските на ЛФ Герой на Съветския съюз армейски генерал ЖУКОВ

Член на военния съвет на ЛФ секретар на ЦК на ВКП(б) ЖДАНОВ

Началник-щаб на ЛФ генерал-лейтенант ХОЗИН

Този документ е публикуван през 1988 година („ВИЖ“, №11, с. 95).

Та ето по какъв начин убеждава Жуков, как се обръща към патриотизма на бойците и командирите. Никакъв животински страх и ужас няма тука. Единствено патриотизъм.

Ето и още една заповед. От два дни по-късно.

СЪВ. СЕКРЕТНО.

ЗАПОВЕД

до войските на Ленинградския фронт

№0040

гр. Ленинград 19 септември 1941 г.

… Военният съвет на Ленинградския фронт ЗАПОВЯДВА на командирите на частите и на Специалните отдели да разстрелват всички лица, които захвърлят оръжието си и се оттеглят от бойното поле в тила. Военните съвети на армиите, командирите, комисарите на дивизии и полкове и политорганите да разяснят настоящата заповед на целия личен състав на воинските части.

Заповедта да се разпрати до командири и комисари на полкове включително.

Командващ войските на ЛФ Герой на Съветския съюз армейски генерал ЖУКОВ

Член на Военния съвет на ЛФ секретар на ЦК на ВКП(б) ЖДАНОВ

Началник-щаб на ЛФ генерал-лейтенант ХОЗИН

За пръв път този документ е публикуван в списание „История Петербурга“, 2001, №2, с. 85 с препратка към Архива на щаба на Ленинградския военен окръг, фонд 21, опис 44 917, дело 1, лист 16.

На същата страница е публикувана друга, този път незасекретена заповед на Жуков за разстрели. Подписана е същия ден — 19 септември 1941 година. Но разстрелите вече са други — приведени в изпълнение предния ден. И пак там — още една заповед, от 21 септември. Пак за разстрели. Също подписана от Жуков. Не за заплахи с разстрел, а за вече осъществени наказания — т.е. информация за размисъл, както казваха.

На 22 септември Жуков и Жданов пращат на Военния съвет на 8-а армия шифровано съобщение. В състава на Военния съвет влизат командващият 8-а армия генерал-майор В. И. Шчербаков, членът на Военния съвет дивизионният комисар И. Ф. Чухнов, заместник-командващият армията генерал-лейтенант Т. И. Шевалдин и началник-щабът генерал-майор П. Ш. Кокорев. Ето ви края на заповедта: „… Подобен военен съвет заслужава най-сурово наказание, дори разстрел. Нареждам: Шчербаков, Чухнов и Кокорев да отидат в 2-ра дно (дивизия на народното опълчение — б.пр.), 11-а сд и 10-а сд и лично да ги поведат в бой. Шевалдин и Кокорев да предупредят командирите от всички степени, че за самоволното изоставяне на Петерхоф ще бъдат разстреляни като страхливци и предатели. До всички — нито крачка назад!“ („ВИЖ“, 1992, №6, с. 18). Това е петият ден на Георгий Константинович в Ленинград. И част от онова, което се е запазило в архивите. Защото не всичко е запазено и не всичко е достъпно. Пък и не всички злодейства на светия гений са се фиксирали в архивите.