Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

Глава XV
Героичният позор

Историята на Страната на съветите е пълна с най-гнусни тайни и нелепици, които, ако ги погледнем по-отблизо, се превръщат в ужасна, но правдива картина.

Виктор Ковалчук

„Сегодня“ (Киев), 29 май 2001

1

През юни 1941 година в района на Брест е разположена същата 4-та съветска армия, която през септември 1939-а щурмува Брестката крепост, а после минава в победен парад по улиците на Брест заедно с дивизиите на Гудериан.

През юни 1941 година от другата страна на границата е същият този Гудериан.

В началото на войната в състава на 4-та армия, командвана от генерал-майор А. А. Коробков, са два корпуса (28-и стрелкови и 14-и механизиран), две отделни стрелкови и една авиационна дивизия, 62-ри укрепен район, Кобринският бригаден район на ПВО и 120-и гаубичен артилерийски полк от РГК — Резерва на Главното командване.

В състава на 4-та армия има общо осем дивизии: четири стрелкови (6-а, 42-ра, 49-а и 75-а), две танкови (22-ра и 30-а), една моторизирана (205-а), една авиационна (10-а). Поради мощта и значението си Бресткият укрепен район също се приравнява към дивизия, комендантът му е генерал-майор. Освен това в Брест са разположени 33-ти инженерен полк на подчинение на окръга, окръжната военна болница, многобройни тилови части и складове. Плюс части на НКВД.

Оперативното построение на 4-та армия е в два ешелона. Първият се състои от една танкова и четири стрелкови дивизии, вторият — от танкова и моторизираната дивизия. Летищата на 10-а смесена авиационна дивизия са изнесени почти до границата, някои само на осем километра от полосата.

Но комунистическите историци продължават да твърдят, че Брестката крепост трябвало да бъде изоставена, понеже нямало кой да я защитава. Ето ви един пример за творчеството им: „На лявото крило на Западния фронт се създава тежко положение. Четирите стрелкови дивизии на 4-та армия, предназначени за отбрана на границата в района на Брест, са нападнати от десет дивизии на дясното крило на групата армии «Център», включително от четири танкови“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза“. М., 1961. Том 2, с. 18).

Наглед врагът е много по-силен: десет вражески дивизии, от които четири танкови, срещу четири съветски дивизии. Но като обясняват за огромното предимство на германските войски, лукавите историци просто „забравят“ съветската 22-ра танкова дивизия, разположена в Брест, 62-ри укрепен район и самата Брестка крепост. А и „само“ четирите съветски стрелкови дивизии не са сами — зад тях е 30-а танкова и 205-а моторизирана дивизия от 14-и механизиран корпус, тежкият гаубичен артилерийски полк от РКГ и бригадният район на ПВО с 85-милиметрови зенитни оръдия, които пробиват тогавашните немски танкове като картонени кутии от всяко разстояние. Единият зенитен дивизион на бригадния район на ПВО е непосредствено в Брест, другият е съвсем близо — в Гайновка.

Общо:

Десет дивизии, от които четири танкови и една кавалерийска, от страна на германците.

Укрепен район, крепост и седем дивизии, от които две танкови и една моторизирана (с танкове) — на съветска страна.

Генерал-полковник Л. М. Сандалов, през 1941 година полковник и началник-щаб на 4-та армия, признава: „От приведените данни се вижда, че армията е разполагала с големи сили. Като се има предвид, че определената на армията полоса на прикритие на държавната граница не надвишава 150 километра, от които 60 се непригодни за действие от страна на каквито и да било войски, армията би могла да създаде отбрана с голяма плътност на войски и техника на всеки километър от фронта“ (Л. Сандалов, „Первые дни войны“. М., Воениздат, 1989, с. 55).