Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

6

Свидетелства генерал-лейтенант Б. В. Бичевски: Жуков няколко дни отказва да се съгласява с доводите на разузнаването. Обявява съобщенията на разузнаването за провокационни и нарежда да се провери кой ги праща (Е. В. Бычевский. „Город-фронт“. Л., Лениздат, 1967, с. 124). Случаят е описан само на няколко реда. Не знаем как е свършила тази история за офицера от Разузнавателния отдел, когото Жуков е обявил за провокатор. Но можем да си представим как. Кой в Съветския съюз се оправя с провокаторите? Правилно — бдителните органи. И ако командващият Ленинградския фронт армейски генерал Жуков е наредил на началника на Специалния отдел на фронта да се оправи с провокатора, няма съмнение, че чекистите са си свършили работата.

Работата на разузнавача е невероятно трудна. Разузнавачът никога не може да е сигурен дали вижда истинската картина, или вижда само мираж, тоест онова, което му подпъхва противникът. Големите началници искат точни, достоверни и навременни доклади. Споменатите категории обаче са в непреодолимо противоречие. Докладваш за първите признаци на някаква промяна, а началникът ръмжи: защо докладваш непроверени сведения? Започваш да проверяваш и да уточняваш. За това се губи скъпоценно време. Докато събереш доказателствата, събитието, за което си предупреждавал, вече е станало. Пак си виновен. И пак въпрос: защо не докладва навреме?

Всеки командир е длъжен да уважава чуждия труд. Дори разузнавачите да са сбъркали, командирът не бива да ги съди строго. Трябва да си представи, че е на тяхното място. От хиляди откъслеци те сглобяват мозайка, която никога не може да е пълна и непрекъснато се променя. Онова, което вчера е било абсолютна истина, днес може да се окаже лъжа. Вчера например със сигурност е било известно, че операция „Морски лъв“ се подготвя усилено и в най-скоро време ще бъде заповядано да започне. А днес подготовката за същата тази операция се използва за прикритие на подготовката на съвсем друга операция на съвсем друго място. През септември 1941 година обаче разузнаването на Ленинградския фронт навременно предоставя точни и достоверни сведения — при това изключително важни. Преди да нарече някого провокатор и да го хвърли на лъвовете от НКВД, пълководецът би трябвало да се убеди кой все пак е прав: той, великият гений, или някакво си майорче от Разузнавателния отдел.

Питам следното: когато след няколко дни става ясно, че разузнавачът-аналитик е прав, спомнил ли си е Жуков за него, наредил ли е да го пуснат от килията? И дали е имало все още кого да пуснат? Дали от този аналитик е било останало нещо?

Сега да се опитаме да си представим обстановката в щаба на Ленинградския фронт по времето, когато фронтът се командва от нашия гений, който при това е почти светец. Заради един навременен, точен и достоверен доклад един офицер е обвинен, че е провокатор — с всичките произтичащи от това военновременни последствия. Началникът на разузнаването на фронта комбриг Евстигнеев също за съвсем мъничко се разминава с това да го пратят на фронта като редник. Заради верния му доклад. Ами ако беше сбъркал — какво тогава?

Може и да не сте съгласни, но аз все пак настоявам: в такава изнервена обстановка не може да работи нито един управленски апарат. И не е чудно, че на Ленинградския фронт Жуков търпи само провали.

Както и на другите фронтове всъщност.