Виктор Суворов
Взимам си думите назад (107)

6

„В полосата на 4-та армия времето, определено от окръга за заемане на Бресткия укрепен район, за едната стрелкова дивизия беше 30 часа, за другата — 9 часа“ (Сандалов. „Первые дни войны“, с. 12). Простичък и разбираем план: ако германците внезапно нападнат в 4 сутринта, едната съветска дивизия ще заеме отбрана около дотовете, които са направо на брега на граничната река, към 13 часа, а другата — след повече от денонощие, към 10 сутринта на другия ден. Към това генерал-полковник Сандалов прибавя, че „по време на учебните тревоги стана ясно, че тези срокове са занижени“. С други думи — че са нереални. За такива фантастично кратки срокове дивизиите просто не са успявали да заемат отбранителна позиция в укрепения район. След като е така, гарнизоните на дотовете и полевите войски не е трябвало да са в казармите, а там, където може да се очакват бойни действия.

Ето един разказ за само една рота от Бресткия укрепен район. „Почти целия април 1941 година личният състав се намираше в дотовете. Но в началото на май дойде заповед гарнизоните да се изведат от дотовете. Бойците се преместиха в казармите, продоволствието и боеприпасите бяха върнати в ротния склад. Поради това в началото на войната в огневите точки нямаше нито продоволствие, нито боеприпаси, освен няколко сандъка патрони в дота на караулния взвод. От момента на нападението на хитлеристите дотовете се заемаха под обстрел. От 18-те бойци от дота на Шанков в дота успяха да влязат само петима. За снаряди и патрони трябваше да се промъкват до ротния склад, но скоро той беше взривен от снаряд“ (Иринархов. „Западный особый“ с. 192).

Комунистическите пропагандисти десетилетия наред ни разправят измислици, че съветските фортификационни съоръжения били слаби, че били лошо въоръжени, че имали лоша оптика, че основно били картечни, че оръдия почти нямало. Това не е вярно. И има достатъчно свидетелства, които опровергават тази пропаганда. Украинският историк Александър Кузяк например провежда огромна изследователска работа непосредствено на място, в частност в Укрепен район №1 (Киевски). Горещо ви препоръчвам неговите статии в украинското списание „Сержант“ №13-15, 2000 г. и в полския алманах „Forteca“. Всеки желаещ може и сам да се заеме с научни търсения в Коростенския, Новгород-Волинския, Шепетовския, Минския и десетки други изоставени съветски укрепени райони и лично да се убеди в лъжите на официалните кремълско-лубянски писачи. Но да се върнем на Бресткия УР. „Много дотове имат по едно или няколко оръдия, сдвоени с картечници. Оръдията действат полуавтоматично. Бойните съоръжения са снабдени с много добра оптика“ (пак там, с. 231).

Лошото не е в това, че дотовете са слаби или зле въоръжени, а в това, че гарнизоните не са успели да ги заемат. В УР №6 (Рава-Руски), съседен на Югозападния фронт, двуетажният дот „Медвед“ разполага с две 76-мм оръдия и четири картечници — и на 22 юни 1941 година — само с трима души: Соловьов, Павлов и Карачинцев. Соловьов застава зад едното оръдие, поставя Павлов на другото и нарежда на Карачинцев да води последователно огън от останалите две картечници („Год 1941“. Юго-Западный фронт. Львов, Каменьяр, 1975, с. 67–69). Представете си как един човек сам обслужва оръдие (че и картечницата към него): той си е и командир, и мерач, и пълнач, носи си и боеприпасите. На съседното оръдие картинката е същата. А картечарят търчи между две картечници. Никой не води кръгово наблюдение — няма кой да гледа през перископите („много добра оптика“). Никой не координира огъня на оръдията и картечниците. И никой не поддържа връзка със съседните дотове. Никой не командва стрелците от полевата поддръжка. Впрочем такива няма.

И по цялата граница е същото. Полковник Д. А. Морозов, когото войната сварва на съвсем друго направление, пише: „Мощните съоръжения не бяха заети навреме от съветските войски и не оправдаха надеждите, които им възлагаше командването. В първите часове на войната укрепленията се озоваха в противниковия тил. А нашата дивизия, както и някои други, остана без сапьорен батальон“ („О них не упоминалось в сводках“. М., Воениздат, 1965, с. 9).

А червената пропаганда ни разказва покъртителни истории за „една винтовка на трима“ и платените ни приятели от чужбина с удоволствие повтарят тези измислици. До „една винтовка на трима“ ще стигнем малко по-късно. Но дори така да е било, трябвало е да пратят онези, които са нямали винтовки, в дотовете — като картечари, пълначи, на перископите и телефоните.

Работата не е в това, че не стигало оръжието, а в гениалното планиране на един почти светец, началника на Генералния щаб, поради което на крайграничните летища на един летец се падат по два самолета, а във вътрешните военни окръзи над СТО ХИЛЯДИ летци няма на какво да летят.

Заповедта гарнизоните да се изнесат от дотовете и всички запаси да се върнат в складовете е дадена от Жуков на 2 май 1941 година. Тоест не само в отделни роти дотовете остават без личен състав, без снаряди, патрони и продоволствие, а във всички. От Балтийско море до делтата на Дунав.

И въпросът не е само в това, че Бресткият укрепен район не спира врага и дори не му нанася никакви вреди. И не в това, че средствата, хвърлени за изграждането му, пропадат. Въпросът е, че всичко това попада в ръцете на Хитлер и той го използва срещу Червената армия и Съветския съюз. Ако укрепеният район не беше строен направо на границата, поне строителите с цялата си техника плюс стотиците сапьорни батальони нямаше да попаднат в плен още в първия момент на войната.

Бресткият УР не е изключение. Същото става по цялата гранична линия. И в лапите на германските челни отряди попадат хиляди висококвалифицирани строители, строителна техника, стотици хиляди тонове строителни материали, въоръжението и оптиката на дотовете, боеприпасите и всичко останало, което е било необходимо за отбраната, но не се е пазело в железобетонните дотове, а в дървени складове или просто под открито небе зад огради от бодлива тел далече от укрепените точки и райони.

А зад Бресткия и другите укрепени райони 4-та армия и съседките й нямат никакви подготвени отбранителни рубежи. Във всички останали армии на Първи стратегически ешелон положението е съвсем същото.