Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сянката на победата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Беру свои слова обратно, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Взимам си думите назад

Първо издание

Превод: Иван Тотоманов

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 33,5

Издателство Факел експрес, 2004 г.

ISBN: 954-9772-29-2

История

  1. — Добавяне

3

В първото издание на мемоарите на Жуков спасяването на Ленинград е описано красиво. В следващите — още по-красиво.

Смущава обаче обилието на варианти.

Да започнем поред. Всичко почва оттам, че на 29 юли 1941 година началникът на Генералния щаб армейски генерал Жуков в кабинета на Сталин предсказва катастрофата на съветските войски в района на Киев. Предлага войските да се изтеглят и Киев да се предаде на противника. Сталин не се съгласява. В този исторически момент в кабинета на Сталин са Маленков и Мехлис. Те не слушат мъдрите съвети на великия пълководец, а пригласят на Сталин. Разговорът почти преминава в кавга. Сталин нарича гениалното прозрение на великия пълководец глупости. Гордият пълководец не може да търпи подобно отношение и иска да го освободят от поста началник на Генералния щаб.

Всичко това изглежда достатъчно достоверно. На пръв поглед. Но някои моменти ни карат да се вгледаме по-внимателно. Жуков описва същия спор със Сталин — за изтеглянето на войските от Киев — и на писателя Константин Симонов. В този вариант обаче на Сталин приглася злодеят Берия, а не Маленков и Мехлис.

Е, толкова ли е голяма разликата кой от глупавите блюдолизци е пригласял на вожда в този спор, кой заедно със Сталин е отхвърлил мъдрите съвети на великия военен мислител? Не е голяма. Но просто заради истината нека възстановим ситуацията. Отваряме „Журнал записи лиц, принятых И. В. Сталиным“ и виждаме: на 29 юли 1941 година Мехлис не е бил в кабинета на Сталин. Така че не е можел да му приглася. И Маленков не е бил там. Злодеят Берия също. И най-невероятното — в този исторически ден там не е бил и самият Жуков. Цялата му мъдрост и невероятна прозорливост са с по-късен, пенсионерски произход.

Освен това на 29 юли 1941 година Жуков просто не може да е настоявал за изтеглянето на съветските войски от Киев. Понеже няма защо да се изтеглят. Германските войски щурмуват Киевския укрепен район челно и 37-а армия на генерал-майор А. Власов геройски отблъсква всички опити на противника да превземе града с пристъп. През юли германското командване просто няма възможност да притисне Киевската групировка на съветските войски в дълбочина. Такава възможност се появява чак в края на август в резултат на Смоленското сражение и на редица други сражения надолу по Днепър. Но и тогава германското командване е изправено пред неразрешима дилема: да тръгне направо към Москва или първо да нанесе удар, като заобиколи Киев.

През юли, когато Жуков уж иска съветските войски да се изтеглят от района на Киев, нито Хитлер, нито генералите му не замислят никакво обкръжаване на съветските войски в този район. Не са можели да знаят каква ще е стратегическата ситуация през втората половина на август, да не говорим за септември. Жуков обаче предвижда действията им не само за целия август, но и за септември. Разкрива коварните замисли на Хитлер още преди да са възникнали…

Или със задна дата.