Даниъл Силва
Къщата на шпионите (76)

Благодарности

Изключително съм благодарен за любовта и подкрепата на съпругата ми — Джейми Гангъл, която помогна с концепцията за „Къщата на шпионите“, участва в развитието на много сюжетни линии и умело редактира ръкописа ми, който бе завършен само минути преди крайния срок. Децата ми, Лили и Николас, бяха постоянен източник на любов и вдъхновение, особено по време на проучвателното ми пътуване до Мароко, където ми помогнаха да опиша обратите в дългия напрегнат сюжет на романа.

Разговарях с много шпиони, специалисти по антитероризъм и политици, свързани с националната сигурност, и ще им благодаря анонимно, защото те така предпочитат. Луис Тоскано, скъпият ми приятел и дългогодишен редактор, направи безброй подобрения в романа, големи и малки. Кати Кросби, моята лична коректорка с орлов поглед, гарантира, че текстът няма правописни и граматични грешки. Всички неточности, които са се промъкнали през безмилостния им поглед, са мои, не техни.

Консултирах се със стотици книги, статии във вестници, списания и сайтове, докато подготвях ръкописа, прекалено много, за да ги изброя тук. Но ще бъда неблагодарен, ако не спомена „Къщата на халифа“ на Тахир Шах и „Къща във Фес“ на Сузана Кларк. Специални благодарности на Майкъл Гендлър, Линда Рапапорт, Майкъл Ръдел и Ерик Браун за подкрепата и мъдрите съвети.

Персоналът на хотел „Четири сезона“ в Казабланка и „Пале Фарадж“ във Фес се погрижи чудесно за нас по време на престоя ни в Мароко, а нашите водачи — М и С, ни показаха забележителната си страна по начин, който никога няма да забравим. Историите за техните премеждия с духовете, разказани по време на целодневно пътуване с кола през снежните кедрови гори на Среден Атлас, се озоваха в моя ръкопис. Както и тяхната щедрост и доброта.

Завинаги ще съм задължен на Дейвид Бул за експертните съвети за всичко, свързано с изкуството и реставрацията. Всяка година Дейвид ми отделя няколко часа от безценното си време, за да е сигурен, че в романите ми няма грешки. И за наказание сега е известен из целия артистичен свят като „истинския Габриел Алон“. И накрая, неподражаемият Патрик Матисън отдели време за скорошно пътуване до Америка, за да ме забавлява с историите от вечно променящия се пазар на произведения на изкуството. Изключителната галерия на Патрик за картини на стари майстори е на един и същ адрес с многострадалната галерия на Джулиан Ишърууд. Другите им общи неща са силната любов и дълбоките познания за изкуството, чувството им за хумор и хуманността им.