Даниъл Силва
Къщата на шпионите (38)

37.
Средиземно море

Кристофър Келър отиде още три пъти до най-малката каюта на „Селин“ — веднъж в единайсет, втори път малко след полунощ, а третия път — в един и половина, като тогава се задържа по-дълго. След това посещение закоравелият марсилски престъпник остана потънал в много кръв и неконтролируемо плачещ и молещ за милост. Келър му я даде, но само при едно условие. Деверо трябваше да му каже всичко пред камера. Иначе щеше да счупи всяка кост в тялото му — бавно, внимателно и обмислено, с паузи за освежаване и размисъл.

Той вече бе постигнал голяма част от това. Дясното рамо на Деверо, в което бе заседнал куршум, бе претърпяло множество фрактури. Допълнително бе счупен и десният му лакът, както и левият. И двете му ръце бяха в отчайващо състояние, а нараняването на дясното му коляно, ако получеше възможност да заздравее както трябва, щеше да го остави накуцващ като Саладин.

Преместването му в главния салон, където върху триножник бе поставена камера, се оказа голямо предизвикателство. Джанкомо го теглеше по стълбите, докато Келър го буташе отдолу и осигуряваше така необходимата поддръжка на съсипаните му крака. Беше му донесен коняк, както и силни френски обезболяващи, които можеха да те накарат да забравиш, че ти липсва крайник. Келър помогна на Деверо да облече яркожълто яке и среса тънката му оредяваща коса. След това включи камерата, погледна през обектива, за да прецени кадъра, и зададе първия въпрос:

— Как се казваш?

— Рене Деверо.

— С какво се занимаваш?

— Собственик съм на магазин за електроника на площад „Жан Жорес“.

— Какво е истинското естество на работата ти?

— Наркотици.

— Къде се запозна с Жан-Люк Мартел?

— В ресторант в Марсилия.

— Кой беше собственик на ресторанта?

— Филип Ренар.

— Какъв беше истинският бизнес на Ренар?

— Наркотици.

— Къде е сега Филип Ренар?

— Мъртъв е.

— Кой го уби?

— Жан-Люк Мартел.

— Как го уби?

— С чук.

— С какво се занимава Жан-Люк Мартел сега?

— Собственик е на ресторанти, хотели и магазини.

— А какъв е истинският му бизнес?

— Наркотици — каза Рене Деверо.

* * *

Стигнаха в Аячо в девет и половина. Оттам последва приятна разходка покрай извития бряг на залива към летището. Следващият полет за Марсилия беше по пладне. Келър пристигна в единайсет и петнайсет, като преди това бе спрял за късна закуска и да си купи нови дрехи. Преоблече се в тоалетната на летището и след това мина летищния контрол само с портфейла си, британски паспорт и мобилния телефон на МИ6. На него имаше компресирано и сложно криптирано видео с разпита на Рене Деверо. В този момент то бе сигурно най-важната разузнавателна информация в глобалната война срещу тероризма.

Келър изключи телефона си преди излитането и не го включи, докато не тръгна през летището на Марсилия. Михаил го чакаше отвън, на задната седалка на майбаха на Дмитрий Антонов. Яков Росман бе зад волана. Те изслушаха разпита на великолепната аудиосистема на колата, докато караха на изток по магистралата.

— Отклонил си се от истинското си призвание — прозря Михаил. — Трябвало е да станеш телевизионен водещ. Или велик инквизитор.

— Разкай се, сине мой.

— Мислиш ли, че ще го направи?

— Мартел? Не и без бой.

— Няма начин да се скрие от това видео. Вече е наш.

— Ще видим — каза Келър.

Наближаваше четири следобед, когато майбахът мина през портата на обезопасената къща в Раматюел. Когато влезе, Келър прехвърли видеото в основната оперативна компютърна мрежа. Миг по-късно лицето на Рене Деверо се появи на мониторите.

— Къде е сега Филип Ренар?

— Мъртъв е.

— Кой го уби?

— Жан-Люк Мартел.

— Как го уби?

— С чук.

Продължи почти два часа. Имена, дати, места, канали, методи, пари… Всичко се свеждаше до пари. След безмилостните въпроси на Келър — и заплахата от чука, който не се виждаше на записа — Рене Деверо издаваше най-ценните тайни на мрежата. Как се събират парите от уличните дилъри. Как после преминават през пералнята на „ЖЛМ Ентърпрайзис“. И как се разпределят, след като са препрани. Всичко до най-малката подробност, висока резолюция. Нищо не оставаше скрито. Жан-Люк Мартел надничаше отвсякъде. Но кой щеше да му предложи спасителното въже? Пол Русо заяви, че това щеше да е той. Обясни, че Мартел е френски проблем. Трябваше му чисто френско решение.

И така, с помощта на Габриел, Русо подготви редактиран клип от разпита с дължина трийсет и три секунди. Това бе трейлър за събуждане на апетита. „Любовен капан“, както го наричаше Габриел.

Мартел бе център на вниманието в бара на ресторанта си на Старото пристанище, когато клипът се появи на телефона му чрез анонимен есемес. Апаратът му бе напълно компрометиран и даваше възможност на Алон, Русо и останалите от екипа да видят множеството нюанси на нарастваща тревога на Мартел, докато гледаше видеото. Втори запис пристигна няколко секунди по-късно, просто за всеки случай. Показваше кратък сексуален акт между Мартел и Моник, рецепционистката от галерията на Оливия. Той бе заснет със същия телефон, който сега Мартел държеше в ръката си, която, доколкото екипът можеше да види, трепереше неконтролируемо.

Точно в този момент Русо набра директно Мартел. Не беше изненадващо, че той не вдигна, което не остави друг избор на Пол, освен да изпрати предложението си на гласовата му поща. То бе еквивалентно на безусловно предаване. Жан-Люк Мартел трябваше да отиде във Вила Солей сам, без бодигардове. Всеки опит за бягство, предупреди го Русо, щеше да бъде осуетен. Самолетите и хеликоптерите му щяха да бъдат приземени, 40-метровата му моторна яхта щеше да бъде задържана в пристанището. „Очевидно — каза Русо — движенията и комуникациите ви се следят. Имате само една възможност да избегнете ареста и краха. Съветвам ви да се възползвате от нея.“

След това Пол затвори. Изминаха пет минути, преди Мартел да чуе съобщението. В този момент започна чакането. Габриел стоеше пред мониторите с ръка на брадичката и сведена настрани глава, а в градината Кристофър Келър разби с чук телефона си от МИ6 на парчета. Русо наблюдаваше от френския прозорец. Щеше да даде на Мартел един-единствен шанс да се спаси. Надяваше се той да прояви достатъчно разум и да се възползва от него.