Даниъл Силва
Къщата на шпионите (60)

59.
Лангли, Вирджиния

Но в коя „Тойота Ланд Крузър“ пътуваше целта? След месеци планиране, вербуване и сключване на сделки се бе стигнало до това: четири коли, две ракети. Вероятността за успех беше едно към две. Цената на провала щяха да бъдат развалените отношения с важен арабски съюзник, а можеше да стане и по-зле. Трупът на Саладин щеше да изкупи всички тайни грехове. Но Саладин на свобода в Мароко след провален удар с дрон щеше да бъде катастрофа. Много кариери висяха на косъм. Както и много животи.

Всеки изказваше мнение. Греъм Сиймор се кълнеше, че целта е в третата тойота, Пол Русо — в четвъртата. Ейдриън Картър клонеше към първата кола, но бе готов да приеме и идеята за втората. В Ситуационната зала на Белия дом президентът и най-близките му сътрудници бяха разделени по същия начин. Директорът на ЦРУ Морис Пейн беше напълно сигурен, че е видял Саладин да влиза в третия джип. Но президентът, също като Пол Русо, беше непреклонен, че е в четвъртия. В Черната дупка в Лангли това бе достатъчна причина да не обсъждат повече четвъртата кола.

Експертните мнения също бяха разделени. Екипите на дроновете анализираха записите от първоначалното бягство на Саладин от лагера, както и живото предаване на сигнал и информация от сензорите. Данните сочеха с най-голяма вероятност номер три, макар един млад анализатор да бе убеден, че Саладин не бе в нито един от джиповете. Според него беше избягал от лагера пеш и сега се движеше сам през пустинята.

— Той куца — отбеляза саркастично Узи Навот. — Ще върви през пустинята по-дълго от Моисей, извел евреите от Египет.

Накрая Кайл Тейлър — опитен оперативен офицер, ръководил повече от двеста удара с дронове в Пакистан, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен и Сомалия, трябваше да направи окончателния избор. Той го стори бързо и решително, без да си направи труда да се консултира с Ейдриън Картър. В 17,47 вашингтонско време, 22,47 мароканско, на екипите на дроновете бе предадена заповед да се приготвят за стрелба. Седемдесет и четири секунди по-късно две тойоти „Ланд Крузър“ — първата и третата, избухнаха в ослепителнобели пламъци. Узи Навот бе единственият в Черната дупка и Ситуационната зала на Белия дом, който не гледаше.

* * *

Звукът от взривовете стигна до лагера секунда или две след припламването на светлината на хоризонта. Келър и Михаил вече бяха извадили беретите си, когато Жан-Люк нахлу в шатрата.

— Какво ще правите? Ще ме застреляте ли?

— Възможно е — кимна Келър.

— Това би било погрешно решение. — Мартел погледна на север. — Какво се случи току-що там?

— На мен ми прозвуча като гръмотевица.

— Не мисля, че Мохамед ще повярва. Не и след това, което иракският му приятел му каза, преди да си тръгне.

— И какво беше то?

— Заяви, че Дмитрий и Софи Антонови са израелски агенти, които са изпратени да го убият.

— Надявам се, че си убедил Мохамед да не взема на сериозно това твърдение.

— Опитах се — каза Мартел.

— Затова ли той ти даде оръжие?

— Какво оръжие?

— Онова в десния джоб на сакото ти — усмихна се хладно Келър. — Дроновете никога не спят.

Мартел бавно извади оръжието.

— FN-57 — отбеляза Келър.

— Обичайното въоръжение на САС.

— Всъщност ги наричаме Полка. — Келър държеше беретата с две ръце. Отпусна лявата и я протегна към Мартел. — Ще го взема.

Французинът не го даде, само се усмихна.

— Нали не си намислил някоя глупост, Жан-Люк?

— Вече го направих веднъж. Сега ще се погрижа за себе си. — Погледна към Оливия, приседнала в края на леглото до Натали. — И за нея, разбира се.

Келър свали оръжието.

— Кажи на Мохамед, че искам да поговоря с него.

— И защо да го правя?

— За да чуе предложението ми.

— И какво ще е то?

— Нашето безопасно изтегляне срещу живота на Мохамед и неговите хора.

Мартел се засмя горчиво.

— Очевидно не разбираш правилно положението си — тихо каза той. — Ти си този, срещу когото са насочени няколко автомата „Калашников“.

— Само че отгоре лети дрон — напомни му Келър. — И ако нещо се случи с нас, дронът ще превърне Мохамед в купчина пепел. Теб също.

— Дроновете „Хищник“ имат по две ракети. А съм съвсем сигурен, че вече чух два взрива.

— Над нас има и друг дрон.

— И защо да ти повярвам?

— Откъде иначе ще знам, че в джоба ти има оръжие?

— Налучкал си.

Мартел бавно се доближи към Келър и се взря право в очите му.

— Нека ти обясня какво ще се случи сега — изрече тихо той. — Ще си тръгна с Оливия. А след това хората на Мохамед ще направят теб и приятелчетата ти на решето със своите АК-47.

Кристофър не отговори.

— Без закрилата на дона вече не си толкова куражлия, нали?

— Ти си мъртъв.

— Ще видим.

Мартел се извърна от Келър и протегна ръка към Оливия. Тя седеше неподвижно до Натали.

Жан-Люк присви очи.

— Колко ти платиха, за да ме предадеш, любов моя? Знам, че не си го направила от добро сърце. Ти нямаш такова.

Той я хвана за ръката, но тя се дръпна.

— Колко благородно от твоя страна — иронично я изгледа Мартел. След това опря дулото на пистолета до главата й. — Ставай.

Келър вдигна беретата си и я насочи към французина.

— И какво ще направиш? Ще ме застреляш ли? Ако го сториш, всички ще умрем.

Кристофър мълчеше.

— Не ми ли вярваш? Тогава натисни спусъка — каза Мартел. — И виж какво ще стане след това.

* * *

В Черната дупка в Лангли само Узи Навот гледаше изображението на сцената, която се разиграваше в лагера. Всички други в стаята се взираха като омагьосани в съседния екран, на който се виждаше как в Сахара ярко горят останките от две тойоти „Ланд Крузър“. Но това не бяха единствените коли, понесли щети от удара. Шофьорът на втория джип беше изгубил контрол след взривовете и се бе блъснал с висока скорост в пустинна скала. Колата бе потрошена и сега лежеше на дясната си страна, а фаровете й още светеха. Вътре се виждаха двама мъже. В деветдесетте секунди след сблъсъка никой от тях не бе помръднал.

— С два куршума, три заека — каза Кайл Тейлър, но никой в стаята не отговори.

Бяха прекалено заети да наблюдават оцелелия джип, който бе дал на заден и сега се приближаваше към катастрофиралата кола. Миг по-късно от него изскочиха двама, които трескаво измъкнаха мъж от смачканото купе.

— Каква вероятност има — попита Кайл Тейлър — това да е Саладин?

Ейдриън Картър гледаше как двамата бързо понесоха отпуснатото тяло на мъжа към непокътнатия джип.

— Бих казал, че е сто процента. Въпросът е дали е още жив.

Оцелелият джип пое на север с изключени светлини, последван от вече беззъбия „Хищник“. Сензорите на дрона пресметнаха, че се движи със 150 километра в час.

— Сякаш лети — мрачно въздъхна Картър. — И то без фарове.

— Май не уцелихме — каза Тейлър.

— Да — съгласи се Картър. — И той още е жив.

* * *

В Казабланка Габриел бе впил очи в изображението от „Сентинел“. Зеленикавите призрачни силуети на Келър и Михаил бяха насочили оръжията си в Жан-Люк Мартел, който пък беше опрял пистолет в главата на една от жените. Но дали тя беше Натали, или Оливия, Габриел не можеше да прецени. Мохамед Бакар и четирима от хората му бяха пред шатрата, вдигнали автоматите си срещу входа. Заради теснотията на централния двор всички се бяха скупчили плътно един до друг. Габриел прецени шансовете им. Започна да пише съобщение, но се отказа и бързо набра. След няколко секунди видя как зеленикавият призрачен силует на Келър бръкна в джоба на сакото си.

— Вдигни — прошепна напрегнато Габриел. — Вдигни телефона.

* * *

Беретата беше в дясната ръка на Келър, а вибриращият сателитен телефон — в лявата. Палецът му се колебаеше над екрана.

— Недей — прошепна заплашително Мартел.

— И какво ще направиш, Жан-Люк?

Мартел сграбчи Оливия за косата и притисна дулото в слепоочието й. Кристофър бързо вдигна телефона към ухото си.

Габриел заговори спокойно:

— Те са точно пред входа на шатрата ви, Бакар и още четирима. Плътно един до друг са, оръжията им са заредени.

— Други добри новини?

— Саладин още е жив.

Келър свали телефона, без да прекъсва връзката, и погледна към Михаил.

— Те са пред шатрата и се канят да ни убият. И петимата са въоръжени. Точно пред входа — добави отчетливо той.

— Всички ли са на едно място? — попита Михаил.

Келър кимна и погледна към Мартел.

— Иракчанинът Халил е парче прегоряло месо. Няколко парчета всъщност. Кажи на Мохамед да ни пусне или той ще е следващият.

— Чакай тук. Няма да се бавя.

Мартел повлече Оливия към изхода на шатрата, все още притискайки пистолета към главата й. Келър остави сателитния телефон да падне от лявата му ръка, докато рязко вдигаше дясната. Стреля два пъти. И двата куршума поразиха лицето на Мартел. След това се завъртя надясно и заедно с Михаил откриха огън по петимата мъже, стоящи отвън.

Когато ответният залп раздра шатрата, Натали издърпа Оливия на земята. Мартел лежеше до тях, пистолетът все още беше в безжизнената му ръка. Натали го изтръгна от пръстите му, насочи го към входа и натисна спусъка. А през цялото това време в Къщата на шпионите Габриел гледаше и слушаше. Гледаше как членовете на екипа му се борят за живота си. Слушаше звука от стрелбата и писъците на Оливия Уотсън.