Даниъл Силва
Къщата на шпионите (64)

63.
Среден Атлас, Мароко

Телефонът се движеше стабилно на юг през низините около Фес към подножието на Среден Атлас. Не можеха да са сигурни, че той е у Назир Бенсаид. След като дроновете вече ги нямаше, те не виждаха целта и нито АНС, нито Подразделение 8200 можеха да активират микрофона и камерата на телефона. Доколкото им бе известно, устройството беше в багажника на товарен автомобил и Назир Бенсаид бе някъде из лабиринта на древната медина на Фес.

В един и половина през нощта телефонът достигна берберския град Имузер. Забави скоростта, докато минаваше по централната улица. Габриел, който получаваше актуална информация от Ейдриън Картър, се почуди дали главната цел вече не е наблизо. Място като Имузер имаше много характеристики, които биха се сторили привлекателни на един беглец. Беше достатъчно малко, че западняците да се открояват лесно, но и достатъчно населено, за да може мъж в роба да се движи незабелязано. Необитаемите върхове на Среден Атлас бяха близо, ако на беглеца му се наложеше да се скрие, а благините на Фес се намираха на час път с кола. В ума на Габриел се появи образ — висок, здраво сложен мъж в джелаба с качулка, който крачи, накуцвайки, по тесните алеи на медината.

Но в 1:35 през нощта телефонът напусна Имузер и с по-бърза скорост пое към Ифран — изкуствено създаден ваканционен град, който изглеждаше така, все едно бе изтръгнат от Алпите и поставен в Северна Африка. Габриел отново се замисли дали не са близо. Този път облече целта в различно облекло — панталони и вълнен пуловер вместо джелаба — и си го представи как прекарва зимата след атаката във Вашингтон сред удобствата на хотел в швейцарски стил. Но когато телефонът напусна Ифран, Габриел заличи и този образ и зачака следващата информация от Ейдриън Картър в Черната дупка.

— По-бързо — настоя той. — Трябва да дадеш още газ.

— Карам възможно най-бързо — оправда се Яков.

— Не ти — каза Габриел. — Той.

Следващият град, през който премина телефонът, беше Азру. Оттам зави по N-13 — главното шосе, свързващо Среден Атлас със Сахара, същото, по което Келър, Михаил, Натали и Дина бяха поели на север. Мина през поредица от берберски селца — Тимахдит, Аит Уфела, Булаажул, — преди да се доближи на стотина метра до град Зайда. И там, на няколкостотин метра от източния край на града, телефонът спря, но поради какви обстоятелства, те можеха само да си представят. Къща, крепост, шатра от камилска вълна на открито поле, обсипано с големи камъни. Изминаха десет безкрайни минути, преди на телефона на Мохамед Бакар да пристигне съобщение. Келър го прочете на глас на Габриел.

— Назир казва, че братът е много лошо ранен.

— Колко жалко.

— Казва, че има спешна нужда от лекар. Иначе може и да не оживее.

— Възможно най-добрият изход.

— Нали не мислиш да оставиш всичко в ръцете на Аллах?

— Нито за минута — каза Габриел. — Предай му, че лекарят пътува. И че идва от Фес.

Настъпи мълчание, докато Натали пишеше съобщението на арабски и го изпращаше. Няколко секунди по-късно Габриел чу сигнала от отговора.

— Ал-хамду ли-ллах — каза Келър.

— Не бих могъл да бъда по-съгласен.

Габриел чу още един сигнал.

— Какво казва?

— Иска да знае къде съм.

— Нямах представа, че двамата сте приятели.

— Мисли, че съм…

— Да, знам — каза Габриел. — Предай му, че ти е отнело повече време, отколкото си очаквал, за да организираш транспорта. Кажи му, че ще си там до два часа, може и по-малко.

Пак настъпи мълчание, докато Натали пращаше съобщението.

— Някакъв отговор?

— Не.

— А пише ли отговор?

— Май не.

— Кажи му, че се тревожиш за сигурността на брата.

Минаха няколко секунди. След това Келър каза:

— Изпратено.

— А сега го попитай колко братя са с него в риада.

След нова размяна на съобщения Келър обяви:

— Четирима.

— Поинтересувай се дали имат оръжия, за да се защитават от неверниците.

Малко по-късно вече имаха отговора.

— Струва ми се, че са добре въоръжени — каза Кристофър. — Нещо друго искаш ли да го попитам?

— Никакви въпроси повече. Птичето ще ни каже всичко друго, което трябва да знаем.

— Къде сте сега?

Габриел погледна през прозореца към тъмния пейзаж.

— На Марс — каза той мрачно. — А вие?

— Малко селце на име Керанду. На стотина километра от Зайда. Ако няма повече блокади на пътя, ще сме там до деветдесет минути.

— Ние идваме след вас.

Габриел прекъсна връзката и позвъни в Черната дупка в Лангли.

— Спипахме го — каза той на Ейдриън Картър.

— Птичето ще бъде отгоре в четири часа ваше време.

— Сигурен ли си?

— Не се тревожи. Това е шпионски сателит — обясни Картър. — Горе няма много непредвиден трафик.