Даниъл Силва
Къщата на шпионите (55)

54.
Лангли, Вирджиния

Дроновете забелязаха автомобила много преди Натали, в девет и пет мароканско време, веднага щом се появи от югоизточния ъгъл на пясъчното море Ерг Чеби. „Тойота Ланд Крузър“, бяла, със седем пътници. Спря в края на лагера и от нея слязоха шестима мъже, а шофьорът остана зад волана. Гледано отгоре с инфрачервена технология, изглеждаше, че никой от мъжете не куцаше. Виждаше се, че петимата са въоръжени. Те останаха на границата на лагера, а шестият влезе в централния двор между палатките. Там той поздрави Жан-Люк Мартел, а няколко секунди по-късно и Михаил. Както се очакваше, нямаше звук: заради липсата на покритие на мобилните оператори в пустинята телефоните бяха онемели. От дъното на стаята Кайл Тейлър осигуряваше възможен аудиовариант на разговора.

„Мохамед Бакар, искам да се запознаеш с моя приятел Дмитрий Антонов. Дмитрий, това е Мохамед Бакар.“

— Може би е така — каза Ейдриън Картър. — Или пък Саладин, освен върху лицето си, е поработил и върху крака си.

— Не можеше да скрие накуцването във Вашингтон — намеси се Узи Навот. — Не е могъл да го скрие и от Жан-Люк Мартел по-рано тази година. Освен това, нима Михаил ви изглежда като човек, който говори с най-страшния терорист след Бин Ладен?

— Той винаги ми е правел впечатление на доста хладнокръвен — отбеляза Картър.

— Не е чак толкова.

Наблюдаваха сцената през камерата на „Сентинел“. Михаил бе зеленикав силует, светнал от телесната топлина, стоеше на около метър от огъня с ръце на кръста и разговаряше с очевидно спокойствие с новодошлия. Келър и Оливия вече се бяха оттеглили от централния двор и бяха влезли в една от шатрите. След като се върна от разходката си из дюните, Натали отиде при тях. „Хищник“ претърсваше околната пустиня. Нямаше никакви други топлинни отпечатъци.

Навот се обърна и погледна Кайл Тейлър.

— АНС идентифицира ли някакви други телефони в лагера?

— Работят по въпроса.

— Странно, не мислиш ли?

— Защо?

— Не са трудни за намиране. Ние сме много добри в това, а вие сте дори по-добри.

— Освен ако телефоните не са изключени и симкартите им не са извадени.

— Ами сателитните телефони?

— Те са още по-лесна работа.

— Защо обаче Мохамед Бакар не носи такъв? Доста е опасно да се разхождаш из пустинята без сателитен телефон, не мислиш ли?

— Саладин знае, че телефоните са смъртна присъда.

— Вярно е — съгласи се Навот. — Но как Бакар смята да му съобщи да дойде в лагера? С пощенски гълъб? Или с димен сигнал?

— Какво намекваш, Узи?

— Искам да кажа — обясни Навот, — че Мохамед Бакар не носи сателитен телефон, защото няма нужда от такъв, за да даде сигнал на Саладин.

— Защо?

— Защото Саладин вече е там. — Навот посочи към екрана. — Той е човекът зад волана на тойотата.