Даниъл Силва
Къщата на шпионите (66)

65.
Зайда, Мароко

Като всички малки градчета по света, и Зайда не спеше до късно. Едно от кафенетата на главния площад беше отворено, а от спирката в пушещ автобус, пътуващ за Фес, се качваха пътници. Вонята на дизеловите газове нахлу в колата, когато Яков мина наблизо, след като зави, за да избегне една невъзмутима коза. Скоростта му бе идеална. Не много висока. Едната му ръка беше на волана, а другата стоеше неподвижно върху лоста. За разлика от него, Михаил барабанеше с пръсти по таблото. Келър обаче сякаш нямаше ни най-малка представа какво ще се случи всеки момент. И наистина, ако не беше автоматът „Калашников“ върху скута му, той можеше да мине за турист, поел да разглежда забележителностите на екзотична страна.

— Не можеш ли поне да се престориш на притеснен? — подметна Габриел.

— За какво?

— Ами за автомата като за начало. Прилича на музеен експонат.

— Оръжието си е много добро, „Калашников“. Безотказно си работеше и в лагера сред пустинята. Попитай приятеля си Дмитрий Антонов, ако не вярваш.

Но Михаил не ги слушаше, продължаваше да барабани с пръсти по таблото.

— Има ли някакъв начин да го спреш? — заинтересува се Келър.

— Опитах.

— Бъди по-усърден.

Яков свали дясната си ръка от лоста и я постави върху тази на Михаил. Пръстите му замръзнаха.

— Много съм ти задължен.

На няколко метра от площада градът започваше да се раздвижва. Пресякоха пресъхнало дере и навлязоха в пустеещо място, разделящо цивилизацията от дивата природа. Върху кафявата пръст от двете страни на шосето се издигаха няколко порутени постройки, а на изток, като остров сред море от камънаци, се намираше имението. Отдалече беше невъзможно да се разбере какво е — дом, фабрика, тайно държавно съоръжение или скривалище на най-опасния терорист в света. Външните му стени изглеждаха високи около три-четири метра, а върху тях имаше спирали бодлива тел. Частният път, който свързваше имението с шосето, не беше асфалтиран, а това гарантираше, че всяко приближаващо возило би вдигнало облак прах.

Габриел взе телефона и се свърза с Ейдриън Картър в Лангли.

Виждаш ли ни?

— Трудно е човек да ви пропусне.

— Някаква промяна?

— Двама отвън, трима вътре. В същата стая са. Един от тях не е помръдвал от известно време.

Габриел свали телефона. Яков се взираше в него в огледалото за обратно виждане.

— След като завием — каза той, — губим елемента на изненадата.

— Но ние няма да ги изненадаме, Яков. Очакват ни.

Росман подкара колата по частния път и пое към имението.

— Премини на дълги — инструктира го Габриел.

Яков го направи и обля каменистия пейзаж с бяла светлина.

— Сега вече ни виждат.

Габриел вдигна втори телефон към ухото си — онзи, който го свързваше с Натали, и й каза да почука на вратата.

* * *

Натали предварително бе заредила съобщението на телефона на Мохамед Бакар. И сега, по нареждане на Габриел, го прати в ефира.

— Е? — попита той.

— Пише отговор.

Съобщението най-накрая пристигна.

— Казва, че ще отворят портата.

— Колко мило от тяхна страна. Ала им кажи да побързат. Лекарят няма търпение да види брата.

Натали изпрати съобщението от самсунга на Бакар. След това включи собствения си телефон на високоговорител и зачака звука от стрелбата.

* * *

Габриел вече говореше с Ейдриън Картър в Лангли.

— Някаква промяна?

— Двама мъже се готвят да отворят портата, един слиза по стълбите. Като че ли носи оръжие.

— Ето това е арабското гостоприемство — отбеляза с горчивина Габриел и свали телефона.

Бяха на около петдесет метра от имението и приближаваха с умерена скорост. Предните светлини биеха право в портата. Тя беше с две врати от неръждаема стомана. Облак прах ги обви като мъгла, когато Яков намали и спря. За няколко секунди нищо не се случваше.

Габриел вдигна телефона, свързващ го с Лангли.

— Какво става?

— Май отключват.

— Къде е третият мъж?

— Чака пред входа на къщата.

— А къде е тази врата спрямо нас?

— На два часа.

Габриел пак свали телефона, когато между вратите на портата се появи пролука. Предаде информацията от сателита на другите трима мъже в колата и издаде стегната поредица от нареждания.

Келър се намръщи.

— Имаш ли нещо против да го повториш на език, който разбирам?

Габриел не си бе дал сметка, че бе говорил на иврит.

Изведнъж портата започна бавно да се отваря, теглена от два чифта ръце. Яков подпря узито на волана и се прицели в ръцете отдясно. Михаил насочи калашника в тези отляво.

— Няма значение — каза Кристофър. — Не е необходим превод.

Накрая портата се отвори достатъчно, за да може през нея да премине кола. Двама мъже с автомати се показаха отстрани и помахаха на Яков да влезе в имението. Но вместо това той откри огън през предното стъкло към мъжа вдясно. От предната седалка Михаил пусна няколко откоса с калашника по мъжа вляво. Никой от тях не успя да изстреля и един куршум в отговор, но когато Яков префуча с пълна газ през портата, от вратата на главната сграда започна да се стреля. Михаил отвърна през счупения преден прозорец, а Габриел, който бе точно зад него, стреля няколко пъти с пистолета си. За секунди огънят от входа престана.

Яков наби спирачки и смени пълнителя, а Михаил и Габриел изскочиха от колата и затичаха през двора към къщата. Михаил бързо се отдалечи от Алон, а след няколко крачки и Келър го задмина. Двамата елитни бойци спряха за кратко пред входа до трупа на третия стрелец. Габриел погледна надолу към безжизненото му лице. Беше Назир Бенсаид.

От входа започваше вътрешният двор с орнаменти в мавритански стил. Луната осветяваше врати от кедрово дърво от всички страни. Кристофър и Михаил влетяха с превъртане през вратата вдясно и прекосиха фоайето към каменното стълбище. Веднага бяха посрещнати от автоматичен огън отгоре. Двамата отскочиха вляво и вдясно, а Габриел залегна по очи отвън на двора. Миг след това се промъкна във фоайето и се прикри до Михаил. Келър, който бе точно срещу тях, насочи своя „Калашников“ към стълбището и стреля на сляпо в мрака. Михаил го последва.

Когато спряха, за да презаредят, горе настана тишина. Габриел надникна покрай стената: площадката над стълбите изглеждаше пуста, ала в тъмнината не можеше да бъде съвсем сигурен. Кристофър и Михаил предпазливо се качиха на първото стъпало. Изведнъж отекна пронизителен вик. Беше на жена. Габриел чу двете арабски думи, които не оставиха никакво съмнение какво ще последва. Той сграбчи Михаил за ризата и го дръпна с все сила надолу. Келър се хвърли на пода. Бомбата избухна секунда след това. Прекалено късно. Изглежда, Саладин беше изгубил усета си за време.

* * *

В джоба си Габриел имаше два мобилни телефона: единият го свързваше с Ейдриън Картър, а другият — с Натали и Дина. Картър и останалите, събрани в Черната дупка, имаха предимството на камерите и сензорите на сателита, но Натали и Дина разчитаха само на звука. Качеството му не беше добро. Ала въпреки това отлично разбраха какво се случи в имението. Кратка, но яростна престрелка, жена, крещяща „Аллаху акбар“, взрив, чийто звук не можеше да се сбърка с нищо. След това настъпи тишина. Дина бързо запали двигателя. Миг по-късно те се носеха по главната улица на Зайда. Малкият град в полите на Среден Атлас вече бе напълно буден.

* * *

Стъпалата бяха опръскани с кръв и обсипани с останки от разкъсания труп на самоубийцата. Откъснатата й дясна ръка още стискаше детонатора. Главата й се беше търкулнала по стълбището, озовавайки се зловещо до нозете на Габриел. Той вдигна черния воал от лицето й и видя деликатните черти на хубава, около двайсет и пет годишна жена, застинали в маска на религиозна лудост. Очите й бяха сини като планинско езеро. Дали беше съпруга, или любовница? Или може би дъщеря? Или пък беше просто още една черна вдовица, изгубено момиче, на което Саладин бе прикрепил бомба…

Габриел затвори сините й очи, покри лицето й и последва Келър и Михаил нагоре по стълбите. На горната площадка имаше „Калашников“, явно самоубийцата бе стреляла с него, преди да се взриви. До него се търкаляха гилзи от цял пълнител. Вдясно в мрака се простираше коридор. В края му се виждаше врата, а зад нея, помисли си Габриел, беше стаята в югоизточния ъгъл на къщата. Стая, която гледаше към Мека. И където се криеше ранен мъж, когото вече нямаше кой да защити.

Внимателно се промъкнаха през площадката, прескачайки разпилените гилзи, и поеха тихо по коридора. Щом стигнаха до вратата, Келър опита бравата. Беше заключена. С Михаил си размениха няколко бързи знака с ръце и Кристофър даде сигнал на Габриел да се отдалечи, но той отказа.

Келър не спори. Изрита вратата и тримата нахлуха вътре. Саладин лежеше на гол матрак в най-тъмния ъгъл, лицето му бе огряно от светлината на мобилен телефон. Той стреснато посегна към автомата „Калашников“ до него, ала Габриел го изпревари: изстреля с пистолета си единайсет куршума в сърцето на Саладин. След това се пресегна надолу и грабна падналия телефон. Той вибрираше заради входящо съобщение.

ИНШАЛЛАХ, ЩЕ БЪДЕ НАПРАВЕНО…