Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (32)

Понеделник, 8 декември 2003 г.

Най-накрая в седем без петнайсет се озовах вкъщи. Забавих се, защото ми възложиха да се справя с проблем, възникнал в лондонския ни офис.

Виното се мъдреше по средата на подредената маса. Лий шеташе в кухнята, а всичко бе безупречно чисто. Представа нямах как готви, без да натрупа куп мръсни чинии, докато тече процесът. Целуна ме по бузата. Не само беше сготвил, но беше и освежен след взетия душ, обръснат и ухаеше на одеколон.

— Извинявай, че закъснях — изчуруликах аз.

— Никакъв проблем — отвърна той. — Готов съм. Иди и седни.

Този път беше пикантно пиле с подправки, салата, топъл хляб и студено бяло френско вино.

— Звъннах на няколко души — осведоми ме той, дъвчейки. — Всичко е наред за четвъртък. Но сигурно ще е най-добре, ако се срещнем там.

— Ами добре…

Последва пауза, докато отпиваше от виното. След това попита:

— Сигурна ли си?

— За кое?

— За срещата с приятелите ти.

— Разбира се. Защо да не съм?

— За мен значи много — обясни той и сви рамене. — Неловко ми е да се срещам с хора, да знаеш.

— Не ми правиш впечатление на човек, който изпитва затруднения в светски ситуации.

— Значи определено още не ме познаваш добре.

Последва още по-дълга пауза. Този път аз наруших мълчанието.

— Бих искала да знам с какво точно се занимаваш.

Той спря да се храни и ме изгледа продължително.

— За по-голямата част вече се досещаш — заяви той. — Работя в охранителния бизнес.

— Това би могло да означава всичко — парирах аз. — Притеснявам се.

— Няма нужда — възрази той нежно. — От мен се иска само да внимавам, това е всичко. За теб най-добре е да не знаеш подробности.

— Нямаш ли ми доверие?

Очите му помръкнаха.

— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос.

В този момент се предадох.

— Слушай, не е задължително да ходим. При Маги, имам предвид. Честна дума. Ако не желаеш…

— Всичко е наред — прекъсна ме той. — Ще отидем.

— Лий, става въпрос за вечеря. Не е изпит.

Той сдъвка залъка си, остави ножа и вилицата и попита:

— Десерт?

Десертът се оказа парникови ягоди и мускатово вино. Справихме се с тях в леглото. Той не отрони и думичка повече за вечерята при Маги или за работата си, аз — също. Потопих се във вкуса му, в усещането на топлите му ръце върху голата ми кожа с пълното съзнание, че на другата сутрин ще си тръгне и аз отново ще бъда сама.