Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (113)

Понеделник, 14 юни 2004 г.

Отворих очи с мисълта: днес ще умра.

Подсказваше ми го болката, която изпитвах; беше на ново ниво и ме връхлетя от момента, когато отворих очи. Потях се, треперех и макар че ту изпадах в безсъзнание, ту идвах на себе си, изведнъж осъзнах действителността и разбрах.

През нощта под тънкото одеяло кръвта беше текла така обилно между краката ми, че се уплаших да не е разкъсал вътрешностите ми. Просто щях да умра от загуба на кръв в стаята си за гости. Нямаше да се наложи той да предприеме друго. Щях да умра от онова, което вече ми бе сторил.

Вярно, даде ми малко храна, но бях прекалено немощна, за да помръдна. Треперех силно, неспособна да се надигна, затова останах легнала. Всичко ме болеше, но най-много коремът.

Ту задремвах, ту се събуждах; по едно време сънувах, че съм стигнала до Ню Йорк. Спях в огромно легло, а през прозореца се виждаше Статуята на свободата и Сентрал Парк. Коремът ме болеше, защото бях преяла и страдах от махмурлук. Вероятно сънувах, че той вдига главата ми и я пуска да се удари в пода. Сякаш летях.

— Катрин…

Чух гласа му и се усмихнах. Все едно ми говореше под вода.

— Катрин, събуди се. Отвори очи.

Лежеше на пода до мен. Със счупения си нос изведнъж надуших алкохол.

— Катрин, курво такава, събуди се!

Бог да ми е на помощ, но се разсмях.

— Отвори си очите!

Отвори се само едното, и то съвсем малко. Видях нещо сребристо и черно. Постепенно изплува пред очите ми. Беше почти красиво.

Когато ме поряза първия път, най-накрая разбрах, че е нож. Не издадох звук. Целеше да изпищя, но вече нямах сили.

От второто порязване, по лявата ръка, ме заболя повече; скоро усетих топлата кръв по студената си ръка.

Последва ново порязване и ново, и ново. Насилих се да отворя очи, за да го видя. Почти не успях. Значи така ще ме убие? Защо не пререже гърлото ми? Да направи всичко някак по-бързо, а не така.

Не се съпротивлявах. Той отметна одеялото и започна да нанася удари с ножа по краката ми. Дори не разбрах кога е престанал, но явно в някакъв момент беше спрял.

Лежах и усещах раните. От ръцете и краката ми изтичаше всичката кръв, останала в мен. Килимът под мен едва ли вече беше бледосив…