Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (8)

Неделя, 16 ноември 2003 г.

Най-накрая се случи не в „Ривър“, а в гимнастическия салон.

Петъчната вечер протече доста жалко всъщност. Прекалено често излизах и се забавлявах, без да си осигурявам достатъчно време да се възстановя. Всичко това си казваше думата: чувствах се уморена, необяснимо нещастна и без никакво настроение да тръгна на лов за портиер със сексапилна външност. Пихме по три питиета в „Питчър енд Пиано“, по още две в „Куинс Хед“ и тогава вече реших, че ми е достатъчно. Сам възприе намерението ми да се отправя към вкъщи като шега. Съботата се възстановявах, гледайки филми, изтегната на дивана.

В неделя се събудих в десет и за пръв път от седмици се почувствах освежена. Отвън слънцето светеше, въздухът беше свеж и спокоен; чудесен ден за тичане. Точно това ще направя, после ще отида да си набавя здравословна храна и ще си легна рано.

След няколко крачки по заледения тротоар се отказах от идеята. Напъхах чисти дрехи в сака и изминах двата километра до гимнастическия салон с колата.

Този път го разпознах, преди той да ме види. Стоеше до плувния басейн и си нагласяше очилата. Не се питах дали ме вижда през стъклената преграда, където стоях и го зяпах. Проследих как скочи в басейна и заплува кроул. Водата почти не помръдваше, докато се плъзгаше през нея. Направи две дължини. Бях хипнотизирана от ритъма му. Неочаквано някой почти се препъна в сака ми и ме извади от транса.

В съблекалнята пъхнах сака в шкафче, извадих емпетройката и си я окачих на ръката. На път за салона зърнах отражението си в едно огледало. Страните ми бяха поруменели, а блясъкът в очите ми ме накара да се спра на място. Господи, помислих си аз, без да успея да залича глуповатата усмивка от лицето си, той наистина е дяволски секси.