Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (107)

Петък, 28 март 2008 г.

На връщане от „Леони Хобс Хаус“ вървях бързо, с големи крачки. Ако се изморя достатъчно, мислех си аз, поне тази нощ ще спя. Така беше на теория. Ставаше ми все по-трудно и по-трудно да спя в апартамента си; лежах будна часове наред и слушах шумовете отвън. Трудно ми се удаваше да спя дори горе със Стюарт; имах чувството, че всеки шум, който чувам, идва от апартамента ми долу.

Свих от главната улица по Лоримър Роуд и тътенът от уличното движение намаля.

Чувах стъпки, които абсолютно съвпадаха с моите. Дори за известно време ги смятах за моите. Едва след това си дадох сметка, че на тротоара зад мен върви човек. Хвърлих плах поглед назад.

На трийсетина метра от мен се движеше мъж. Беше в тъмни дрехи и с качулка. Не виждах лицето му, защото уличната лампа светеше зад гърба му. Виждах само как от устата му излиза пара.

Закрачих по-бързо, той направи същото.

В края на Лоримър Роуд отново излязох на главна улица. Виждах автобуси и оживено движение. Ще успея да се кача на превозно средство, ако не друго.

Преди да пристъпя на главната улица обаче, си дадох сметка, че стъпките бяха утихнали. Отново погледнах назад. Мъжът беше изчезнал. Сигурно беше влязъл в някоя от къщите.

По-късно, у дома, проверих вратата, прозорците и кухнята. Проверих дори прозореца в кухнята — нещо, което бях престанала да правя от седмици. Знаех, че е влизал тук. Надушвах присъствието му, миризмата му, както заек надушва присъствието на лисица.

Отне ми около час повече от обикновено, докато го открия. В чекмеджето с приборите един нож и една вилица бяха поставени в други отделения и скрити под останалите.