Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (31)

Понеделник, 10 декември 2007 г.

Отново на работа в понеделник сутринта. Излизането от вкъщи не мина лошо; мисля, че се дължеше на слънчевия ден. През уикенда успях да поспя по повече от няколко часа наведнъж. Погрижих се да ям три пъти на ден, приготвях си пълноценни вечери и това сякаш оправи нещата.

Проверката в понеделник сутринта мина добре, но пак закъснях. Вървях забързано по тротоара. Чух стъпки зад гърба си и се обърнах сепнато. Оказа се Стюарт. Изглеждаше така прекрасен, така щастлив, така задъхан.

— Здрасти — поздрави той. — Към метрото ли отиваш?

— Да — отвърнах аз. Щом тръгна редом с мен, усетих как стъпките ми олекнаха. — Слушай, Стюарт, казвам ти го всеки път, когато те видя, но наистина — извинявай.

— Извинявай ли? — учуди се той. — За какво?

— С достатъчно такива глупости се сблъскваш в работата си, предполагам. Не ти е нужно да го правиш извън дежурство. Онзи ден, когато ми приготви супа, а аз си тръгнах внезапно — и за това ме извини. Наистина се държах невъзпитано.

Известно време той мълча. Остана със забодена в яката на сакото брадичка. Хвърлих му плах поглед.

— Не, не. Мислих по въпроса. Притискам те, а не е редно.

— Но се оказа прав. Трябва да го направя. И аз разсъждавах през уикенда. Ще отида и ще се запиша при джипи.

Изрекох думите, преди да се усетя. Това пък, по дяволите, откъде ми хрумна? Той е виновен; и фактът, че стои пред мен. Поради някаква налудничава причина исках да го видя усмихнат.

Стюарт спря на място.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

Изражението му ме разсмя.

Той отново тръгна. Прекосихме заедно главната улица; шумът от движението беше оглушителен.

— Слушай — подхвана. — Запиши се в Медицинския център на Уилоу Роуд. Те са най-добрите наоколо, имат няколко изключителни клиники. Страхотни специалисти са и са много дружелюбни. Сандж… Доктор Малхотра… Запиши се и си вземи час при него, чу ли? Страхотен е. И много мил.

— Добре, ще го направя. Благодаря.

Минахме през бариерата на метрото и се разделихме: той отиваше на юг, а аз — на север. Гледах го как се отдалечава по облицования с плочки тунел с метната през рамото чанта.