Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (64)

Вторник, 24 февруари 2004 г.

Обирът промени много неща за мен. Никога след това не се почувствах в безопасност, дори когато Лий беше с мен. Когато отсъстваше, когато излизах из града, бях на работа или пътувах с колата към офиса или към вкъщи, имах чувството, че ме наблюдават. Когато оставах у дома сама, не ме напускаше усещането, че и друг е в къщата.

Не ми помагаше и фактът, че установявах липсата на все нови и нови вещи. Ако не беше обирът, бих решила, че съм забравила къде съм ги оставила, но ставаше въпрос за рядко използвани неща, затова знаех къде ги държа. Паспортът ми например. Стоеше в стара чанта в дъното на гардероба заедно с портфейл, пълен с евро, който също беше изчезнал. И мой стар дневник. Представа нямам защо са го взели, но го нямаше. И старият ми мобилен телефон, който дори не работеше — бях го оставила на полицата с книги във всекидневната.

Всеки път изпитвах чувството, че обирът се повтаря.

Според уверенията на Лий било често срещано явление при такива обири. Обикновено хората не били наясно какво точно е взето. Спомена и за серия обири в моя квартал напоследък, при това в някои къщи били нахлували не само веднъж.

Когато не работеше, оставаше при мен всяка нощ. Понякога се появяваше ненадейно дори когато работеше — влизаше, без да звъни, и ме плашеше до смърт. Една нощ се прибра доста мръсен, а дрехите му воняха, все едно е спал на открито. Съблече се във всекидневната, остави ги на купчина и се качи горе, за да вземе душ.

Когато се появи отново долу, миришеше по-приятно, а и изглеждаше доста по-приятно. Приготвих му вечеря, после ме люби във всекидневната нежно, внимателно и с любов. Слушаше ме, докато разказвам безсмислени подробности от случки в службата, отмяташе косата ми от поруменелите ми страни, целуваше ме по потното чело и ми повтаряше, че съм най-красивото нещо, което е виждал от цяла седмица насам. После пак облече мръсните дрехи и изчезна в нощта.

Последваха нови два дни без него; никакъв знак, никаква дума, никакво позвъняване. Във вторник се върнах по-рано от работа. Отново ме обзе чувството, че някой е влизал вкъщи. Представа нямам какво ме наведе на тази мисъл; вратата беше здраво заключена два пъти, прозорците — плътно прилепнали към касата, но жилището излъчваше нещо странно. Проверих всичко, преди още дори да си сваля палтото, търсех да забележа кое не е на мястото си. Не открих нищо подобно. Или си въобразявах нечие чуждо присъствие и усещането, че Лий е идвал, или просто ми се искаше да съм си го въобразила.

Приготвих вечеря и после звъннах на Сам да си побъбрим. Гледах някаква глупост по телевизията. Измих чиниите и ги прибрах по местата им. Същевременно си тананиках заедно с радиото.

В дванайсет без петнайсет загасих телевизора с намерението да си лягам. След като го изключих, къщата стана болезнено тиха. Централното отопление беше спряло преди час и беше студено.

Проверих входната и задната врата и изгасих лампите след себе си. Дръпнах леко завесите в предната стая и ми се стори, че виждам нещо отвън: силует, сянка от другата страна на пътя, до къщата от месеци обявена за продан; едра фигура на мъж, застанал в тъмнината между фасадата на къщата и гаража.

Чаках да мръдне или очите ми да се приспособят към тъмнината, та да различа какво виждам.

Не помръдвах. Колкото повече се взирах с присвити очи, толкова повече у мен се затвърждаваше убеждението, че там има храст или дърво. Просто в тъмнината изглеждаше странно.

Затворих вратата на всекидневната, изгасих осветлението в антрето и поех уморена нагоре. Съблякох се, сложих пижама и си измих зъбите. Запалих лампата на нощното шкафче и отметнах завивката.

Тя лежеше там.

Под завивката, цветна на фона на белия чаршаф, се мъдреше снимка.

Загледах се за миг, а сърцето ми биеше учестено.

Беше принтирана моя дигитална снимка. Взех я, но ръката ми трепереше така силно, че образът се размаза. Въпреки това я разпознах и знаех точно какво изобразява: аз, гола, на същото това легло, с разтворени крака и зачервено лице; по страните ми са полепнали кичури мокра коса, а очите ми гледат право в камерата с похотлив, съблазняващ, нескрит копнеж. Той направи тази снимка през един от първите уикенди, които прекарахме заедно. През същия уикенд преди това ни брули вятърът в Моркъм; през този уикенд за пръв път ми каза, че ме обича. Забавлявахме се с камерата и се снимахме взаимно. После гледахме заедно снимките и той ми позволи да ги изтрия от картата. Но явно не и преди да е направил копие на тази.

За миг се загледах в очите си и се запитах що за човек бях тогава, що за човек бе поискал това. Изглеждах толкова щастлива. Приличах на жена на път да се влюби.

Което и да беше съществото на снимката, не бях сегашната аз. Накъсах листа на дребно, хвърлих парчетата в тоалетната чиния и пуснах водата. Разтанцуваха се радостно на повърхността като разбърквани от вятъра конфети.