Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (56)

Събота, 17 януари 2004 г.

Силвия организира събирането в „Спред Игъл“ — любима кръчма, станала свидетел на многобройни прекрасни вечери през годините. Силвия ту поддържаше връзка с управителя, ту се разделяха, но двамата съумяваха да останат приятели и в моментите, когато не са заедно.

Взехме такси до „Спред Игъл“. Лий беше в лошо настроение.

— Слушай, ако не искаш, няма да стоим дълго. Сериозно. Само час-два.

— Да, добре.

Ако не беше толкова дяволски привлекателен, вероятно щях да му кажа да се омита. Не успявах да реша дали изглежда по-добре в костюм, обръснат и свеж, или го предпочитам по джинси и нуждаещ се от душ. Тази вечер беше нещо средно: по джинси, но с тъмносиня риза, от която очите му изглеждаха необикновено ярки и сини и — слава богу — чист и свеж. Докато се насочвахме към вратата, зашеметени от шума отвътре, той ме хвана за ръката и я стисна.

Всичко беше заради глупавата рокля.

Излезе от банята изкъпан и чисто гол. Тръгна да прекосява спалнята със самоувереността, присъща само на мъже с неговата физика. В същото време аз обличах черна кадифена рокля.

— Така ли ще си облечена?

Обгърна ме през талията и ме придърпа към себе си.

— Очевидно — отвърнах аз развеселена.

— А защо не с червената?

— Защото отиваме в „Спред Игъл“, най-обикновена кръчма, а не луксозно заведение. Неподходящо е там да се явя в червена сатенена рокля. Ще изглеждам натруфена.

Лий погледна в отворения гардероб и свали червената рокля от закачалката. За миг ми се стори, че ще я метне към мен, но той седна на леглото и започна да разкопчава копчетата на гърба едно по едно.

— Лий?

Сякаш бе забравил за присъствието ми. Застана до мен, зарови лице в шията ми, после прокара език по кожата ми и задиша в ухото ми. Косъмчетата по цялото ми тяло настръхнаха.

— Сложи червената — прошепна той.

— Лий, глупаво е. Наистина. Какво й е на тази?

— Нищо й няма. Красива е. Ти си красива. Но изглеждаш страхотно в червено.

— Изглеждам добре и в черно — отвърнах аз, съзерцавайки образите ни в огледалото върху вратата на гардероба. — Не намираш ли?

Той прокара ръка нагоре по крака ми, после между бедрата и аз направо се разтопих. С другата ръка започна да тегли роклята ми нагоре и преди да се усетя ме постави върху леглото и я изхлузи през главата ми.

Оставих го да ме съблече. Оставих го в продължение на половин час да посвети цялото си внимание на тялото ми, а после, когато се облече и слезе долу, отново надянах черната рокля и когато таксито спря отпред, вече бях готова. През целия път до кръчмата той не ми проговори.