Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (23)

Понеделник, 26 ноември 2007 г.

Прибрах се и на масичката във входното антре намерих поща за мен. Освен обичайните сметки имаше и голям кафяв плик с името „Кати“, изписано с черен маркер.

— Ехо, Кати! Добре ли си?

— Да, благодаря, госпожо Макензи. Ти как си?

— Добре съм, скъпа.

Изгледа ме втренчено, както обикновено, докато аз се бях съсредоточила върху плика на масичката, но не посягах към него. После тя се прибра в апартамента си и затвори вратата.

Все така, без да пипам плика, проверих входната врата два пъти от начало до край. Бих се задоволила и с еднократен оглед, но вторият ме въоръжи със сили да взема плика заедно със сметките и да го отнеса горе.

Оставих го на холната масичка, докато проверявах жилището, но първите два пъти го направих набързо, защото нямах търпение да разбера какво съдържа пликът; третия път обаче си наложих да извърша огледа по-бавно, за да го направя съсредоточено и както трябва. Когато приключих, се спрях. Бях ли се справила добре? Да прегледам ли всичко още веднъж за всеки случай? Възможно ли бе да съм пропуснала нещо?

Започнах отначало.

Някъде към девет седнах на дивана и отворих плика. Съдържаше купчина листа, някои прикрепени с кламери, и написана на ръка бележка отпред.

Кати,

Според мен тези ще са ти от полза. Кажи ми, ако ти е необходимо нещо. Или ако възникнат някакви въпроси.

Стюарт

Дълго гледах бележката: как е изписал името ми, как се беше подписал. Запитах се дали е мислил как точно да формулира бележката. Изглеждаше непринудена, все едно е събрал набързо листата и е драснал три реда, без да се замисля.

Прегледах купчината и установих, че в никакъв случай не е събирана набързо. Най-отгоре лежеше листовка за Центъра за стресови отклонения и травми към болницата „Модзли“ в Денмарк Хил и специализираната клиника по ОКР за приходящи пациенти. Следваха статии, свалени от различни сайтове в интернет, и някои от абзаците бяха подчертани. Имаше изследване за ОКР от доктор Алистър Ходж, след чието име се точеше дълга редица от титли и нови терапии за пациентите със симптоми в напреднал стадий, прилагани от половин дузина други специалисти с не по-малко впечатляващи титли. На един лист бе препечатана алтернативна терапия, а на друг — написан на ръка график на редовните сбирки по йога в местното начално училище в сряда и приемните часове на Центъра за терапия с релаксация — каквото и да значеше това — и телефонен номер. Следваше списък на помощни групи по ОКР — едната беше подчертана — а в полето на ръка пишеше: „Сбирките са от 19:30 ч. в Камдън, всеки трети вт. от месеца; звънни на Илейн за подробности“, и се мъдреше телефонен номер. С кламер бяха защипани три преснимани глави от книгата, озаглавена: „Техники да се освободите от ОКР“, като някои абзаци също бяха подчертани. И накрая бяха приложени три различни анкети, чрез които се определя дали всъщност страдаш от ОКР или не.

Неочаквано последната страница се оказа също написана на ръка бележка:

Кати,

Благодаря, че премела материала. Това е добро начало. Звънни ми, чу ли?

Стюарт

И пак телефонният му номер в случай че съм загубила предишното листче, което — естествено — не се беше случило. Знаех съвършено точно къде се намира листчето, ако ми потрябва, но едва ли щеше да се случи, защото вече знаех номера наизуст.

Не, не възнамерявах да го ползвам.