Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (82)

Петък, 9 април 2004 г.

Мислех, че е на работа, но се върна пиян. Отключи със своя ключ, докато седях и гледах новините по телевизията. За миг се зарадвах; бях се върнала към състоянието, когато очаквах с нетърпение да го видя, да сме такива, каквито трябва: спокойни, щастливи и да се забавляваме като двойка.

Вместо това той залитна, почти падна на прага и когато станах да го посрещна, юмрукът му се стовари върху лицето ми, от което залитнах и се строполих върху холната масичка.

Абсолютно шокирана, дори не помръднах. Лежах, гледах килима и се питах какво ли е станало. Болеше ме главата; много ме болеше, когато той ме хвана за косата и ме повлече на колене.

— Парцал! — заяви едва дишайки. — Гаден шибащ се парцал.

Шамароса ме с лявата ръка. Отново щях да падна, но той продължаваше да ме държи за косата.

— Какво съм направила? — проплаках аз.

— Не знаеш, така ли, гнусен, долен шибан парцал?

Тонът му беше леден, а той целият вонеше на бира.

Пусна косата ми и преди да успея да падна или да се изправя, вдигна коляно и така силно го заби в носа ми, че чух как костта изпращя. Изпищях и се помъчих да се изправя, да избягам. Сълзи се стичаха по бузите ми, а от носа и прехапаната ми устна течеше кръв.

— Моя си — просъска той. — Ти си моята шибана курва. Ще правиш всичко, което ти кажа, ясно ли е?

Простенах и се вкопчих в крака на масичката; стоях със затворени очи. Усетих как отново сграбчи косата ми и ме отскубна от масичката. Някакъв глас, вероятно моят, го умоляваше:

— Пусни ме. Моля те, моля те…

Разкопча джинсите си и със залитащи крачки се отправи към дивана, като ме влачеше след себе си, все едно съм кукла. Криво-ляво успях да се надигна, за да облекча болката от тегленето на косата.

С въздишка се стовари върху дивана; сега джинсите бяха смъкнати до средата на бедрата, а членът му — надървен, сякаш видът на размазания ми кървящ нос го възбуждаше. Заповяда ми да му направя свирка.

Като хлипах и се давех от кръвта в устата си, направих каквото ми нареди. Идеше ми да отхапя шибания му член и да го изплюя в лицето му; исках да използвам юмрука си и така силно да размажа топките му, че да се наложи да ги отстранят хирургически.

— Гледай ме! Долна кучко, гледай ме, казах!

Вдигнах очи към лицето му и видях две неща, които ме ужасиха. Първо, усмивката и изражението му говореха, че съм точно там, където ме иска, и на това няма да се сложи край, и второ — на сантиметър от лицето ми държеше нож с черна дръжка.

— Направи го както трябва — заповяда той, — за да не се наложи да ти отрежа шибания нос.

Направих го както трябва; дадох най-доброто от себе си, докато кръв, сълзи и пот се стичаха по лицето ми. Не прибягна до употребата на ножа; поне не тогава.

Трябваше да се спася; трябваше да избягам, преди той да се усети, защото щях да имам само един шанс.