Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (39)

Четвъртък, 13 декември 2007 г.

Клиниката беше по-претъпкана, отколкото преди няколко вечери; хората бяха повече, шумът — също. Седях в ъгъла, притиснала силно колене, и се мъчех да се сетя защо си причинявам това. Срещу мен един мъж кашляше постоянно, без да слага ръка на устата си. Дете с мръсно яке вадеше дървени кубчета от кашона с играчки и ги хвърляше по братчето си, а майка им се правеше, че не ги вижда, и оживено обсъждаше с жената до себе си фиброзните тумори. На няколко пъти се замислих дали да не стана и да си тръгна. В края на краищата, не бях точно болна; тук определено имаше много хора в далеч по-лошо състояние от моето. Нямаше ли само да изгубя времето на лекарите?

— Кати Бейли?

Гласът дойде от страничен коридор. Вдигнах глава и видях мъж да наднича иззад ъгъла.

Подскочих като ужилена.

Забързах по коридора след доктор Малхотра и попаднах в стая, където ме блъсна силна миризма на дезинфектант.

— Приятелка сте на Стюарт, така ли? — попита най-напред той.

— Да — отвърнах аз, чудейки се откъде знае.

— Готин тип е.

Санджив Малхотра — слаб, елегантно облечен в тъмни панталони, бледорозова риза и връзка — имаше късо подрязана тъмна брада и очила.

— Какво мога да направя за вас?

Разказах му за проверките и за пристъпите на паника; разказах му как стават все по-ужасни. Попита ме дали някога ми е минавало през ума да се нараня. Отговорих отрицателно. Поинтересува се случило ли се е нещо, за да възбуди пристъпите. Разказах му за Робин. След това, естествено, се наложи да разкажа и всичко останало. В тази част бях лаконична. Обясних му, че полагам много усилия, за да загърбя случилото се.

Натисна няколко бутона по клавиатурата на компютъра. Точно както Стюарт ме подготви, той ме насочи към Районния екип за душевно здраве за преценка. Вероятно щели да ме приемат след няколко седмици.

И с това май се приключи.

— Чух, че в момента Стюарт е извън играта — подхвърли той накрая.

— Рамото му се е извадило.

— Лоша работа. Но така пък има шанс да бием в неделя.

Взех автобуса обратно до Галбот Стрийт. Изпитвах странно усещане — все едно бях сънувала всичко; и ми беше малко неспокойно. Бързах да се прибера вкъщи и да започна проверката. Предчувствах, че ще ми е трудно да я направя както трябва.