Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (69)

Понеделник, 14 януари 2008 г.

С Каролайн пътувахме към Уиндзор за среща с висшия управленски екип. От нея се очакваше да говори за бюджети, а от мен — да докладвам как върви наборът на персонал за новия склад, чието откриване предстоеше през новата година. Докато се носехме по магистрала 4, Каролайн шофираше и бъбреше за работата. Чувствах се изтощена и ме болеше гърлото.

Напускането на офиса никога не ми се отразява добре. Режимът ми се разстройва. Вече мислех какви проверки имам да направя вкъщи и си повтарях колко е важно да ги направя качествено, както е редно, за да не се наложи да се занимавам с тях цяла нощ и да вдигам шум, защото Стюарт неизбежно ще го чуе.

— Изглеждаш изтощена, скъпа — отбеляза неочаквано Каролайн.

— Така ли?

— Стояла си до късно, нали?

— Не. Струва ми се, че по-скоро настивам.

Отново се загледах през прозореца. Ако можех да поспя дори за няколко минути, щях да се почувствам по-добре.

— Как вървят нещата с разкошния мъж от горния етаж?

— Явно все още си говорим, въпреки всичко. Заведе ме на екскурзия.

— Изглежда обещаващо.

— Беше приятно.

— Не ми звучиш убедена.

— Ние сме просто приятели, Каролайн.

— Глупости.

Неволно се засмях.

— Наистина е така. Не очаква нищо, повярвай ми.

— Ще ми се да престанете да се дебнете и да предприемете нещо.

— Слушай, нищо няма да стане. Ако щеше да става, вече да е станало. Харесвам го или мисля, че го харесвам, но предпочитам да съм сама.

— Понякога не си ли самотна?

— Не.

— Аз съм. Откакто Йън ме изостави… Много съм зле. Опитвам се да се държа заради децата, но когато отиват при баща си за уикенда, къщата е съвсем тиха. Мисля да се запиша в клуб или нещо такова. Какво ще кажеш?

— Имаш предвид за самотници ли? Където да се срещаш с хора?

Страните й порозовяха.

— Защо не? Не е лесно да се попадне на свестен мъж. Надявам се, че може би…

— Може би какво?

— … и ти ще дойдеш с мен.

Погледнах я смаяно, но Каролайн не откъсна очи от пътя. Здраво стискаше волана. Питах се какво да отговоря.

— Пристигнахме — заяви тя, навлизайки в паркинга. — Готова ли си да застанем пред лъвовете?