Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (36)

Четвъртък, 18 декември 2003 г.

— Катрин, скъпа! — Силвия държеше широко отворена вратата към къщата на Маги, защото всъщност тя беше домакинята, макар вече да не живееше тук.

Хвърли се към мен и ме прегърна.

Същевременно долових как наднича любопитно през рамото ми.

— Още е на работа — обясних аз. — Съжалявам. Надявам се скоро да се появи.

— На работа ли? — учуди се тя. — Да не е тръгнал да краде кралските бижута?

— Вероятно — засмях се аз.

Влязох в хола и поздравих всички. Клер и Ленън седяха на дивана. Ленън изглеждаше леко сконфузен, защото главата на Клер беше в скута му, а краката й опираха върху облегалката на дивана; той не смееше да помръдне, а тя се смееше жизнерадостно на някаква реплика на Луиз.

— Катрин, крайно време беше! — възкликна Луиз и се надигна от пода, където седеше. Целуна ме по бузата. — Клер вече се намота.

— Клер, ама никак не носиш на алкохол!

— Знам, знам — отвърна тя през смях и по бузите й се плъзнаха сълзи.

— Е, къде е той? — обади се Чарли.

Чарли бе сегашното гадже на Луиз. Всички го намирахме неподходящ за нея, но гледахме да не й влияем.

— Още е на работа — повторих аз. — Каза да не го чакаме, а да започваме.

— Въобще не сме възнамерявали да го чакаме — обяви Чарли. — И през ум не ни е минавало.

Толкова са гаден, помислих си аз, но си замълчах.

Макс, съпругът на Маги, спореше с нея в кухнята колко кориандър да се добави към ястието на печката.

Изпратих и на двамата въздушна целувка, но те продължиха да се препират, все едно въобще не съществувах.

Стийв се появи откъм банята.

— Къде е новата звезда? — попита той, целувайки ме по двете бузи.

— О, боже, защо всички не престанете? — престорих се на сърдита аз. — На кръстосан разпит ли ще го подложите, когато пристигне?

— Зависи как се държи — уточни Силвия и ми подаде чаша вино с размерите на фруктиера.

Носеше пола с щампа на зеброва кожа и мрежести чорапи, а блузата й преливаше в лилави и розови оттенъци. Както винаги изглеждаше ослепително.

Стийв беше един от партньорите на Силвия за чукане; определено го предпочитах пред другите и се радвах да го видя тук. Беше женен, но с удоволствие спеше с всяка, която привлече вниманието му. Същото правеше и съпругата му Айлин. Силвия преспиваше със Стийв поне веднъж на два месеца, а между тези срещи понякога излизаше с нас из града да се забавлява. При някои от тези случаи се бе присъединявала и Айлин. Доста е забавна. Веднъж Силвия ми довери, че след особено бурна вечер из града се била събудила между Стийв и Айлин на гигантското им легло в спалнята.

На вратата се звънна и всички ме погледнаха с очакване. Изражението ми говореше: „Моля ви, дръжте се прилично“, но когато отворих, се оказа, че са Сам и Шон.

— О, него няма ли го? — въздъхна Сам, влизайки в хола.

— За бога — обърнах се аз към всички, — ще се успокоите ли малко и ще престанете ли?

Тутакси съжалих за думите си. Защо бях толкова напрегната? Та това са най-добрите ми приятели; поне с момичетата бях прекарала почти целия си живот. През годините се бяхме впускали във всевъзможни връзки и ако някоя щеше да се появи при Маги с нов кавалер, аз щях да бъда не по-малко любопитна от тях сега.

— Силвия, това от истинска кожа ли е направено? — попита Сам.

— Не, естествено, скъпа. Купих полата на разпродажба.

— Но е космата…

Маги положи всевъзможни усилия да забави вечерята, ала след половин час Макс започна да мърмори и всички се настанихме на масата. Започнахме да си подаваме хляб, вино, лъжици и купички със зеленчуци. Седях в мрачно мълчание до празното място до мен, пълнех чинията си с храна и копнеех да съм някъде другаде.