Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Into the Darkest Corner, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ивайла Божанова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- art54 (2023 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cherrycrush (2023 г.)
Издание:
Автор: Елизабет Хейнс
Заглавие: Флирт с мрака
Преводач: Ивайла Божанова
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 22.10.2012
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-347-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17699
История
- — Добавяне
Четвъртък, 18 декември 2003 г.
— Катрин, скъпа! — Силвия държеше широко отворена вратата към къщата на Маги, защото всъщност тя беше домакинята, макар вече да не живееше тук.
Хвърли се към мен и ме прегърна.
Същевременно долових как наднича любопитно през рамото ми.
— Още е на работа — обясних аз. — Съжалявам. Надявам се скоро да се появи.
— На работа ли? — учуди се тя. — Да не е тръгнал да краде кралските бижута?
— Вероятно — засмях се аз.
Влязох в хола и поздравих всички. Клер и Ленън седяха на дивана. Ленън изглеждаше леко сконфузен, защото главата на Клер беше в скута му, а краката й опираха върху облегалката на дивана; той не смееше да помръдне, а тя се смееше жизнерадостно на някаква реплика на Луиз.
— Катрин, крайно време беше! — възкликна Луиз и се надигна от пода, където седеше. Целуна ме по бузата. — Клер вече се намота.
— Клер, ама никак не носиш на алкохол!
— Знам, знам — отвърна тя през смях и по бузите й се плъзнаха сълзи.
— Е, къде е той? — обади се Чарли.
Чарли бе сегашното гадже на Луиз. Всички го намирахме неподходящ за нея, но гледахме да не й влияем.
— Още е на работа — повторих аз. — Каза да не го чакаме, а да започваме.
— Въобще не сме възнамерявали да го чакаме — обяви Чарли. — И през ум не ни е минавало.
Толкова са гаден, помислих си аз, но си замълчах.
Макс, съпругът на Маги, спореше с нея в кухнята колко кориандър да се добави към ястието на печката.
Изпратих и на двамата въздушна целувка, но те продължиха да се препират, все едно въобще не съществувах.
Стийв се появи откъм банята.
— Къде е новата звезда? — попита той, целувайки ме по двете бузи.
— О, боже, защо всички не престанете? — престорих се на сърдита аз. — На кръстосан разпит ли ще го подложите, когато пристигне?
— Зависи как се държи — уточни Силвия и ми подаде чаша вино с размерите на фруктиера.
Носеше пола с щампа на зеброва кожа и мрежести чорапи, а блузата й преливаше в лилави и розови оттенъци. Както винаги изглеждаше ослепително.
Стийв беше един от партньорите на Силвия за чукане; определено го предпочитах пред другите и се радвах да го видя тук. Беше женен, но с удоволствие спеше с всяка, която привлече вниманието му. Същото правеше и съпругата му Айлин. Силвия преспиваше със Стийв поне веднъж на два месеца, а между тези срещи понякога излизаше с нас из града да се забавлява. При някои от тези случаи се бе присъединявала и Айлин. Доста е забавна. Веднъж Силвия ми довери, че след особено бурна вечер из града се била събудила между Стийв и Айлин на гигантското им легло в спалнята.
На вратата се звънна и всички ме погледнаха с очакване. Изражението ми говореше: „Моля ви, дръжте се прилично“, но когато отворих, се оказа, че са Сам и Шон.
— О, него няма ли го? — въздъхна Сам, влизайки в хола.
— За бога — обърнах се аз към всички, — ще се успокоите ли малко и ще престанете ли?
Тутакси съжалих за думите си. Защо бях толкова напрегната? Та това са най-добрите ми приятели; поне с момичетата бях прекарала почти целия си живот. През годините се бяхме впускали във всевъзможни връзки и ако някоя щеше да се появи при Маги с нов кавалер, аз щях да бъда не по-малко любопитна от тях сега.
— Силвия, това от истинска кожа ли е направено? — попита Сам.
— Не, естествено, скъпа. Купих полата на разпродажба.
— Но е космата…
Маги положи всевъзможни усилия да забави вечерята, ала след половин час Макс започна да мърмори и всички се настанихме на масата. Започнахме да си подаваме хляб, вино, лъжици и купички със зеленчуци. Седях в мрачно мълчание до празното място до мен, пълнех чинията си с храна и копнеех да съм някъде другаде.