Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (14)

Понеделник, 17 ноември 2003 г.

Целия следващ ден прекарах в превъзбудено състояние. Припомнях си най-хубавите моменти от предишната вечер, притеснявах се кога — ако въобще — ще звънне и какво да кажа, когато това стане.

Накрая той звънна следобеда, непосредствено преди да си тръгна.

— Здравей, аз съм. Добре ли мина денят ти?

— Ами бях на работа… Сакото ти е още при мен.

— Не се притеснявай — засмя се той. — Ще ми го дадеш, когато се видим.

— А кога ще стане това?

— Възможно най-скоро. — Гласът му изведнъж стана съвсем сериозен. — Цял ден не съм спрял да мисля за теб.

За миг се поколебах, а после попитах:

— Какво ще кажеш за уикенда?

Този път последва пауза от другата страна на линията, а после:

— Не мога през уикенда. На работа съм. А и не мога да чакам дотогава. Какво ще кажеш за тази вечер?