Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (18)

Понеделник, 17 ноември 2003 г.

В ранните утринни часове преди развиделяване, когато се канех да заспя, той се придърпа по-близо до мен, стиснал зъби от болката.

— Катрин — прошепна в ухото ми.

— Ммм…

Последва пауза; отворих очи и видях силуета му до себе си.

— Излъгах те — промълви той.

Опитах се да седна, но той ме задържа.

— Изслушай ме. Излъгах те с какво се занимавам. Не съм само портиер в „Ривър“. Правя и други неща.

— Какви други неща? — промърморих аз.

— Не мога да ти кажа. Още не. Съжалявам. Но обещавам никога вече да не те лъжа за нищо.

— Защо не можеш да ми кажеш?

— По ред причини.

— А някога ще можеш ли да ми кажеш?

— Вероятно. Но не сега.

— Нещо лошо ли е?

— Понякога.

Последва пауза. Усетих как ръката му гали косата ми, как я отмята от лицето; правеше го невероятно нежно.

— Ако ме попиташ за нещо друго, ще ти отговоря.

— Женен ли си?

— Не.

— С някого ли си?

— Не.

Замислих се малко и тогава зададох следващия въпрос:

— Ще съжалявам ли, че се увлякох по теб?

Той се засмя и изключително нежно ме целуна по бузата.

— Вероятно. Нещо друго?

— Добър човек ли си или лош?

— Зависи дали ти си добра жена или лоша.

Премислих отговора му и реших, че е умен.

— Редовно ли ще се появяваш на прага ми наранен?

— Не, надявам се.

— Какво стана с другия тип?

— Кой друг тип?

— Онзи, с когото си се бил.

Пауза.

— В болница е.

— О…

— Но ще се оправи.

— Ще приемеш ли да те представя на приятелите си?

— Засега не. Но скоро. Стига да искаш.

Прокара ръка по бузата ми, надолу по шията и по голата ми плът, като ме докосваше внимателно и нежно.

— Още въпроси?

— Мислиш ли, че можеш отново да ме любиш?

С устни върху моите отвърна:

— Ще се опитам.